Старият форт Джунагарх - шедьовърът на раджастанската архитектура
Нарича се „Старият форт” и е разположен близо до град Биканер. Той познава много превратности на съдбата, а стените му са неми свидетели на живота на редица достойни и смели хора, написали с делата си историята на своето време.
Този монументален шедьовър на архитектурата в Раджистан, покоряващ със своето величие, никога не бил покорен от враговете си. И до днес укреплението се извисява гордо над града на махараджа Рао Бикха, пренасяйки посетителите в друга епоха, изпълнена с жестоки битки, променила завинаги културата и историята на един цял народ.
Крепостта Джунагарх била построена през 1478 г. от махараджата Рао Бикха, основателят на град Бикханер, който все още носи неговото име. В 1465 г. Рао напуска двореца на своя баща Рао Джодха, за да търси земя, където да създаде свое собствено кралство. Той е придружен от малък отряд от 600 бойци и неговия чичо Рават Канхал, който е и политическият му съветник. Скоро Бика намерил място, където се пресичали търговските пътища, съединяващи Централна Азия и Гуджарат. То било богато и на извори, съдържащи прясна питейна вода. Тук Рао решил да построи столицата на царството, което щял да управлява.
Според една легенда, преди да започне изграждането на първоначалната крепост, бъдещият владетел отишъл за съвет при отшелник, който му предсказал, че царуването на династията му ще продължи 450 години. Бикът останал доволен и решил да сподели думите на светия човек със своя чичо. Канхал го изслушал внимателно, но сметнал, че управлението на племенника му трябва да продължи по-дълго време. Той отишъл да търси отшелника с намерението да го помоли да промени предсказанието. Когато го намерил, старецът медитирал и бил изпаднал в дълбок транс. За да привлече вниманието му, Рават Канхал размахал под носа му димящи ароматни пръчици. Свещеникът Джамбо-джи отворил очи и ядосано казал на чичото на Рао, че властта на династията на Бикха може да бъде продължена с още 50 години, които обаче ще са изпълнени с премеждия и злочестина. Дали това предсказание се сбъднало, никой и до днес не може да каже със сигурност.
Новата крепост била построена върху основите на първата крепост Джунагарх през 1594 г. от раджа Рай Сингх, който бил военачалник на армията на Джалалуддин Мухамад Акбар. Освен военни познания, Сингх имал усет към архитектурата и изкуството. Впечатленията, които натрупал при пребиваването си в различни страни, той вложил в проекта за изграждането на укреплението Джунагарх, превръщайки го в блестящ пример на мугалската архитектура. По негово време настъпва и разцветът на град Биканер. Първоначално Джунагарх форт се съпротивлява на нашествието на мугалските армии, но раджа Рай Сингх променя тази политика. С идването си на власт, Акбар се стреми чрез дипломатически преговори да присъедини независимите раджпудски владения към своята империя. Раджа Сингх бил сред първите раджпутски владетели, сключили съюз с мугалския император. След този съюз, управниците на Биканер започнали да заемат високи постове в императорския двор. Те служели като командири на мугалските армии при походите по целия Индийски субконтинент.
През 1562 г. Акбар се жени за дъщерята на раджпутския владетел, раджа Бахармал, управител на Амбер - Хира Кунлари, известна още като Мириам-уз-Замани или Джодха Баи. Този брак се налага заради заздравяването на съюза с раджпутите, но и поради факта, че императорът харесвал Джодха още преди да се ожени за нея. По-късно тя се превръща в майка на бъдещия наследник на трона Джахангир и любима жена на Акбар.
С упадъка на властта на мугалите в Индия и смъртта на император Аурангзеб, отношенията между мугалската империя и раджпутските лидери се влошават, като в 1719 г., при управлението на раджа Суджан Сингх, мирният договор се прекъсва окончателно. От този момент нататък, историята на крепостта Джунагарх е свързана с непрекъснати войни между град Биканер и Марвар. През 1739 г. Абхаи Сингх напада Биканер, а по време на един по-късен конфликт, градът е спасен по чудо, благодарение на намесата на махараджа Саваи Джаи Сингх от Джайпур, който съдейства за подписването на мирно споразумение между Марвар и Биканер. Непрекъснатите войни между Джодпур и Биканер увреждат сериозно стените на крепостта Джунагарх. Когато на 9 май 1818 г. между представителите на укреплението и Източноиндийската компания се сключва споразумение за сътрудничество, фортът попада под опеката на британците, а неговите следващи владетели инвестират големи суми за възстановяването на щетите, нанесени на цитаделата от проведените военни действия.
Стените на Джунагарх са дебели 4 метра и високи 12 метра. Изграден е от червен пясъчник и има 37 отбранителни кули и 7 порти, две, от които са главни.
Във вътрешността му са издигнати хиндуистки и джайнистки храмове, датиращи от 16 в. Интериорът на дворците на различните владетели е изработен в типичен за Раджистан стил, но носи и отпечатъка на Мугалската архитектура. В дворците на Джунагарх има много стаи, тъй като всеки раджа строял свое собствено крило, за да не използва за живеене помещенията на предшествениците си. Само най-представителната част от дворцовите помещения, представяща двата архитектурни стила, е отворена за посетители. Крепостта представя строителните уменията 16 успешни поколения на управниците на Биканер. Едната от главните порти на форта се нарича „Каран Поол”, а другата - „Сурач Поол” или „Вратата на слънцето”. За разлика от другите порти, тя е изградена от жълт пясъчник и е обърната на изток, така че първите слънчевите лъчи да минават през нея, защото това се смятало за добра поличба. Според индийската митология, слънчевата светлина е символ на красотата, познанието, мъдростта и успеха. Както първата порта, така и „Сурач Поол” е подсилена с железни шипове, които спирали атаките на слоновете. В близост до тази порта се намират статуите на два слона и техните водачи. Тези произведения на изкуството са пазители на крепостта. Свързват се с имената на двама смели пълководци - Джаймал Раторе и Патал Сисодия, защитавали форта Читогарх. През 1567 г. Акбар напада крепостта Читор, чиято защита е оставена в ръцете на 16 годишните пълководци Джаймал и Патал. Мугалският император заповядва на бойците си да взривят стените на крепостта, за да може армията му да влезе вътре. На другия ден той с изненада забелязва, че Раторе с част от своите хора се опитва да възстанови съборените стени. По дрехите му Акбар се досеща, че той е важна личност, прицелва се в него и го ранява в крака. Когато в укреплението разбрали, че няма да спечелят битката, жените от различни благороднически родове извършват Джаухар. Пламъците на кладата, погълнала техния живот, озарили нощното небе над Читогарх. Генералите на Джалалуддин осъзнали, че ги чака яростната атака на защитниците на цитаделата, които щели да се бият до смърт. В тази смразяваща битка Джаймал Раторе бил тежко ранен и не можел да язди кон. Тогава брат му Кала го взел на раменете си и двамата се биели като един човек. Когато загинали, Патал Сисодия поел отбраната, но и той намерил смъртта си.
Впечетлен от подвига и достойнството им, мугалският император поискал да бъдат издигнати техни статуи, поставени върху слонове, които разположил от двете страни на вратите на своята крепост Агра. По времето на сина на Шах Джахан - Аурангзеб, слоновете били разрушени. Техни копия обаче са се запазили пред „Слънчевата порта” на крепостта Джунагарх. От двете страни на Каран Поол се намират 42 отпечатъка от ръцете на жените на загиналите бранители на Джунагарх, които в знак на обич, последвали мъжете си в отвъдното като се самозапалили, изпълнявайки обичая „Сати”. Близо до тях, на плочи върху страничните стени, са и Сати отпечатъците на владетелките, принцесите и високопоставените дами, предпочели смъртта пред живота без съпрузите си. Още свидетелства на тъжната, но славна история на крепостта могат да се видят и до „Портата на богатството” или „Даулат Поол”. Малките нежни длани, запечатани завинаги върху червения пясъчник, напомнят за най-голямото богатство на Джунагарх - честта, смелостта и любовта на гордите раджпутски жени.
В пределите на цитаделата се намират 37 павилиона, няколко дворци, обществени сгради, свързани с кралския двор и помещенията на харема. Интериорът е богато декориран с картини, невероятни орнаменти от огледала, цветни стъкла, златни листове, вградени скъпоценни камъни, мраморни гравюри и пиетра дура. Изваяните решетъчни прозорци, кули, дивани и балкон са подредени в редици, създаващи впечатление за лекота и уют. Стаите на господарите на укреплението съдържат множество златни статуетки, красиви килими, впечатляващи колекции от бижута.
Голямата библиотека на форта пази древни персийски манускрипти, книги на санскрит, договори и фермани. В музейната част, принадлежаща на двореца „Ганга Махал”, са експонирани оръжия от различни епохи, брони и мечове с прекрасна изработка. Всеки един от тях е произведение на изкуството. Дръжките им са от слонова кост или кристал, инкрустирани със скъпоценни камъни. Ръкохватките на част от сабите са под формата на лъвски глави.
В предназначената за публични събрания зала - „Дивани хас” се намира „Мамутовият трон” от сандалово дърво, поставен под три големи арки.
Дворецът” Чандра Махал” пази голямо огледало, обсипано със скъпоценни камъни, разположено над леглото на махараджа Дунга Сингх, което служело за предпазване от враговете му. Владетелят можел да види отраженията на хората, които минавали през двора на палата или тези, влизащи в покоите му.
Сред същия този двор се издига храмът на Джорамал - „Хар Мандир”, свидетел на сватбите на махараджите и тържествата по случай ражданията на наследниците им. Внего се извършвали обреди, свързани с почитането на божеството Лакшми Нараян, превъплъщение на бог Вишну.
Друг храм, намиращ се близо до стените на цитаделата, е Ратан Бехари. Той е посветен на бог Кришна и е изграден от бял мрамор в индо-мугалски архитектурен стил.
Добре запазените помещения на палата „Ануп Махал” съхраняват и до днес съкровищата на управниците на Джунагарх: вази, златни съдове, скъпоценности.
Целият под на двореца Джунагарх е постлан с мраморни плочки. Около него са разположени градините, издаващи естетичните виждания на царския раджистански род.
Непревземаемата крепост, охраняваща град Биканер, смайва и до днес посетителите със своята забележителна архитектура, артистичен интериор и вълнуваща история.
