Рама - легендарният покорител на Ланка
Рама, принцът на Айодия, бил син на цар Дасаратха. Царят дълго време нямал деца. Един ден мъдрият свещеник Вашиста го посъветвал да направи жертвоприношение на боговете и да измоли от тях наследник на царството си. Владетелят се вслушал в думите на отшелника и изпълнил обичая Ашвамеда ягна, за да умилостиви великите богове. Когато ритуалният огън се разгорял, от пламъците му се показала внушителна човешка фигура, която предложила на Дасаратха обреден оризов сладкиш. Управникът на Айодия го взел и дал по едно парче от него на всяка от трите си жени. Благодарение на божествения дар, в една тъмна нощ след новолунието, царица Каусалия родила принц Рама. Заедно с него от другите две жени на Дасаратха се родили принцовете Лакшман и Бхарата. В древния епос "Рамаяна", Рама е наричан Арияпутра (синът на Ариеца). Когато Рама пораснал и усвоил военните знания, отшелникът Вишвамитра помолил принца и неговия брат Лакшман да му помогнат да унищожи няколко Ракшаси - демони - човекоядци, които нарушавали покоя на свещеника и неговите последователи. Първия демон, с който Рама трябвало да се справи, се наричал Татака. Демонът Татака била небесна нимфа, която била проклета от свещеника Агастия да приеме образа на демон. Първоначално принцът на Айодия не искал да се съгласи да убие Татака, защото не намирал за достойно да убие една жена, но разбрал, че ако не го направи гората, в която жената - демон живеела и местността около нея щели да изчезнат. Колкото и да не искал да го направи, Рама бил принуден да изпрати по Татака отровна стрела и я убил. След смъртта й, видял как гората край него си възвърнала предишния вид и станала зелена, а цветята в нея ухаели. След като усвоил владеенето на всички видове оръжия, Рама бил изпратен да убие и синовете на Татака - Мареча и Субаху, които искали да отмъстят за смъртта на майка си. С едната си стрела младият принц убил Субаху, а с другата изпратил Мареча на хиляди километри далеч от Айодия.
Неговата слава се разнесла тогава, когато успял да премахне проклятието от красивата Ахалия, която била прокълната от мъжа си да се превърне в камък. Ахалия била създадена от бог Брахма да бъде най-красивата жена в света. Легендата разказва, че богът заявил, че момичето ще се ожени за онзи, който успее да премине през трите свята - небето, земята и подземното царство. Богът на бурите Индра, който бил влюбен в Ахалия, използвал магическите си способности, минал през трите свята и се изправил пред Брахма, за да поиска от него ръката на прекрасната девойка. В същото време, отшелникът Гаутама успял да изпревари Индра в пътешествието между трите свята и спечелил Ахалия за своя жена. Индра нямал намерение да се предава и един хубав ден успял да срещне красивото момиче, което се разхождало покрай бреговете на река Мандахини. След като тя му отказала да дойде с него, страшният бог на гръмотевиците приел образа на Гаутама и като излъгал Ахалия, успял да я прелъсти. Когато научил какво се случило с жена му, отшелникът я проклел да се превърне в търкалящ се камък и да бъде в този образ, докато не осъзнае разликата между него и Индра. Веднъж в гората, където девойката останала в своя нов образ, се появил Рама. Ахалия почувствала, че той ще бъде нейното спасение и камъкът се търкулнал в краката му. Щом стъпалата на Рама докоснали прокълната девойка, тя отново придобила човешкия си образ, а проклятието й било премахнато.
Крал Джанака от Митхила организирал Swayamvara (среща, при която девойката сама си избира съпруг, след състезание между младежите) за своята красива дъщеря Сита. Той поканил принцове от близко и далеч да посетят неговото кралство и да опитат да опънат тетивата на огромния лък, благословен от самия бог Шива. Никой от поканените младежи не успял да се справи с тази непосилна задача, но когато дошъл реда на Рама, той с лекота повдигнал огромния лък и опънал тетивата му толкова силно, че страховитото оръжие се счупило с оглушителен трясък. Така принцът на Айодия успял да се ожени за красивата Сита.
Крал Дасаратха решил да възкачи на престола Рама, но втората му жена - рани Кайкия, подучена от демона Мандхара, поискала от царя да избере за свой наследник нейния син - принц Бхарата. Дасаратха не можел да й откаже, защото веднъж, когато тя спасила живота му в една битка, той й обещал да изпълни две нейни желания. Ето защо Рама бил изпратен да живее в гората за цели четиринадесет години. Той приел съдбата си, въпреки голямата мъка на народа на царството му и тази на неговия баща, който починал ден след като синът му напуснал двореца. Заедно с младия принц тръгнали жена му Сита и верния му брат Лакшман. Докато Рама, Сита и Лакшман живеели в гората Дандака, демонът Равана, виждайки красотата на младата принцеса, решил да я отвлече и да я направи своя жена. Равана бил цар на Ланка (днешна Шри Ланка) и получил своята сила след едно от жертвоприношенията, което направил в чест на бог Брахма. Богът на сътворението дал на царя на Ланка голяма сила и неуязвимост от боговете, дивите зверове, змиите, демоните Ракшаса и небесните духове. Злият демон получил и част от божествения нектар на безсмъртието. Равана се възгордял толкова много, че опитал да спори с бог Шива и обидил неговия свещен бик, който го проклел да загуби царството си от ръцете на една маймуна. Кралят на Ланка имал няколко жени, но това не му попречило да отвлече Сита. Той убедил чичо си - демона Маареча да се превърне в златен елен и да отвлече вниманието на Рама, докато Равана извършва подлото си дело. Отначало чичо му не се съгласил да помогне на своя племенник, защото бил чувал за смелия и справедлив Рама и неговите подвизи, на който се възхищавал. Царят на Ланка го заплашил, че ще го убие и на Марееча не му останало нищо друго, освен да изпълни, макар и с неохота, желанието на Равана. Когато видяла красивия златен елен да броди из гората, Сита помолила съпруга си да го улови като подарък за нея. Принцът на Айдия оставил своя брат Лакшман да пази колибата и принцесата и се отправил на лов. Той дълго преследвал животното, но то навлизало все по-дълбоко в непристъпната гора. Уморен от преследването, Рама опънал лъка си и изпратил стрелата си в сърцето на елена. Преди да умре, Маареча възвърнал истинския си образ и с гласа на принца извикал за помощ. Викът достигнал до слуха на Лакшман, който трябвало да измисли начин да помогне на брат си, но и да опази Сита. Той очертал един кръг около къщурката и предупредил принцесата да не стъпва извън него, а след това се отправил към гората. Тогава от сенките на дърветата излязъл Равана, преобразен като брамин и замолил младото момиче да му донесе малко вода като я увещавал, че няма да й причини зло. Сита му повярвала и когато прекрачила през кръга, злият демон я грабнал и я понесъл към своето царство. Царят на орлите Джатау, който бил приятел на бащата на принца на Айодия, се опитал да помогне на принцесата, но демонът отрязал крилете му. Въпреки раните си, Джатау успял да намери Рама и да му разкаже какво се било случило със Сита.
Когато пристигнал в Ланка, Равана оставил момичето под дървото Ашока и заповядал на ракшасата Триджита да пази пленницата. Ден след ден той я увещавал да се ожени за него, като й носел скъпи дрехи и бижута, но Сита отказвала да ги погледне и повтаряла името на Рама. В стремежа си да се омъжи за красивата принцеса, демонът прибягнал към хитрост и се появил пред нея с една глава, направена от ракшасата Видиут Джибва, която много приличала на главата на Рама и започнал да убеждава Сита, че е убил мъжа й и я принуждавал да се ожени за него. Триджита имала добро сърце и, виждайки мъката на момичето, и разказала за измамата на Равана и за своя сън, в който виждала Рама да се приближава към Ланка.
Около свещеното езеро Пампа Саровар, разположено южно от река Тунгабхатра, живеела старата отшелница Шабари. Нейн дом бил ашрама на гуру Матунга Риши. Той всеки ден повтарял на Шабари, че тя трябва да се срещне с Рама. Когато Матунга починал, отшелницата продължила да живее в неговия храм като силно вярвала, че един ден Рама ще я посети. От тогава минали много години и Шабари станала възрастна жена. Един ден нейното очакване се сбъднало. Покрай дома й на път за Ланка минали Рама и Лакшман. Тя ги поканила в ашрама, предложила им храна, а те, удивени от нейната святост и доброта, паднали на колене и й разказали за отвличането на Сита. Възрастната жена ги изслушала внимателно и ги посъветвала да се срещнат с предводителя на маймуните - Хануман, който живеел още по на юг от езерото Пампа Саровар, покрай което се намирал храма на Шабари. Хануман бил син на нимфата на облаците и водата Анджана и бога на вятъра Ваю. Над красивата Анджана тегнело тежко проклятие, заради което тя приела образа на жена с глава на маймуна. Това проклятие можело да бъде развалено само ако нимфата роди дете, което да бъде аватар на Шива. След дълги молитви, тя срещнала Ваю, от брака, с който се родил Хануман - един от аватарите на бога на сътворението и разрушението. За рожденото му място се смята хълма Анджанадри в Хампи. Учител на Хануман станал бога на слънцето Сурия, който му придал всичките си знания и сила. От Брахма - богът - сътворител на Вселената, момчето получило способността да е защитено от всички видове оръжия. Кралят на маймуните разбирал езика на птиците и когато скитал из гората обичал да нарушава покоя на медитиращите отшелници. Ядосани, те го проклели да забрави свръхестествените си способности и да си спомня за тях само тогава, когато някой го помоли за помощ, или когато това е необходимо.
При похода към Ланка, армията на Хануман достигнала до океана. Водата изплашила маймуните и те не пожелали да преминат през него. Тогава пълководецът им увеличил своите размери толкова много, че само с един подскок прескочил океана и се запътил към царството на Равана. По пътя си той бил нападнат от демоните - змии Сураса и Симхика, но успял да ги победи. Пристигайки в Ланка, Хануман приел образа на малка маймунка и се нахвърлил върху стражите на крепостта, напомняйки за предсказанието, че краят на Равана ще настъпи, когато маймунка ще убие пазителите на главната порта на цитаделата на демона. В опита си да открие Сита, военачалникът от Кишкинда попаднал на къщурка, приличаща на храма на Вишну, където срещнал по-малкия брат на Равана - Вибхишана, който дълго време се опитвал да вразуми злия демон и да го накара да върне Сита на нейния съпруг. Надменият Равана винаги отказвал да изпълни молбите на брат си и дори го изпратил в изгнание извън Ланка. При появата на Хануман, Вибхишана разкрил на царя на маймуните къде е затворена Сита. Хануман я намерил и й предложил да я качи на гърба си, за да я отведе при Рама. Съпругата на бога отказала това предложение, защото се страхувала да не падне, а и мислела, че не е прилично една принцеса да пътува върху гърба на маймуна. Маймунският предводител си тръгнал, като й обещал да се върне със съпруга й и цялата армия. За да разбере каква сила притежава Равана, той му позволил да го плени, а после го посъветвал да върне доброволно жената на бог Рама. Демонът се разгневил от думите му, но тъй като не могъл да го убие, заповядал да подпалят опашката му. Хануман използвал това, удължил опашката си и когато я запалили, побягнал и опожарил с нея Ланка. След войната с Равана, Сита и Рама се събрали, а Вибхишана бил назначен за наместник на бога Рама в Ланка, като му била дадена власт да напътства хората и да ги води по пътя на доброто и истината. Принцът решил да се завърне в Айодия заедно със своята армия, предвождана от Хануман. Хората от кралството били щастливи от новината за завръщането на любимия им принц и когато той влязъл през градските порти, те го обсипали с дъжд от цветя. Брат му Бхарата се навел да докосне краката на Рама и неговата съпруга, а браминът Вашиста организирал церемонията по коронясването на принца за цар на Айодия.
Сита споделяла радостта на мъжа си, но той дори не я поглеждал. Когато го попитала защо постъпва така, Рама й обяснил, че водил тази война само, за да защити достойнството на царството и да си отмъсти на Равана. Царицата разбрала, че нейният съпруг се съмнява в почтеността й, заради пребиваването й в Ланка и, за да защити достойнството си, тя наредила на Лакшман да издигне висока клада и да я запали. Девойката имала намерение да докаже своята невинност, като премине през пламъците невредима. Въпреки, че обичал брат си, Лакшман дълго отказвал да изпълни заповедта на Сита и дори се разсърдил на Рама. Нямайки какво да направи, той построил кладата и я запалил, а Сита с помощта на бога на огъня Агни, който се смилил над нея, преминала през пламъците, без да пострада, като така доказала своята чистота и невинност. Въпреки огнения ритуал Агни парикша, който доказвал невинността на Сита, народът недоволствал и смятал, че заради пребиваването си при Раван тя не е достойна да бъде царица на Айодия. Колкото и да обичал жена си, Рама не искал да рискува своя авторитет на владетел и бил принуден да накара Сита да напусне царството му. Когато си отивала от двореца, младата царица била бременна, но никой не знаел за това. Тя намерила убежище в ашрама на мъдреца Валмики, който се смята за първия поет в санскритската литература и за автор на епоса „Рамаяна”. Тук принцесата на Митхила отгледала двамата си сина - Лава и Куша, които получили добро образование от мъдреца и били обучени на различни военни умения. Един ден те заловили в гората прекрасен кон, който успял да избяга при провеждания от Рама ритуал Ашвамедха Яджна. Владетелят на Айодия изпратил предводителя на Ванарите и негов близък приятел Хануман да намери коня. Навлизайки в дълбините на гората, Хануман видял Лава и Куша, разбрал, че са синове на Рама и за да ги предпази от атаките на войските на Айдия, им позволил да го хванат и да го заведат завързан в пещерата, която обитавали. Не минало много време и братът на Рама се отправил към непристъпния лес да потърси Хануман и изчезналия кон. Щом се приближил до пещерата на Валмики, той бил нападнат от синовете на Сита. Лакшман не разбрал, че те са деца на неговия брат и повел с тях тежка битка, в която накрая бил победен. Рама чакал дълго време Лакшман и Хануман и когато те не се върнали, той събрал войската на Айодия и се запътил да ги търси. Още щом стъпили в гората, войните били нападнати от Лава и Куша и претърпели поражение. Скоро владетелят на Айодия разбрал, че силата им се дължи на помощта на Хануман, който обяснил на Рама, че тези двама младежи са негови синове. Възхитен от ума и качествата им на войни, той ги признал за свои деца и помолил Сита да се върне с него и принцовете в двореца. Разочарована от предишното поведение на своя съпруг и подозренията и неразбирането, които той проявил към нея, владетелката на Айодия потърсила утеха в ръцете на майка си - богинята на Земята Бхумидеви, която отвела дъщеря си в земните недра.
С честването на Рама са свързани някои големи празници в индийския календар като: Рама Навами, който се празнува в чест на рождения ден на Рама и неговата сватба със Сита; Калианам - символичната сватба на Рама; Виджаядашами, Дурготсав, Навратри - свързани с победата на Рама над демона Равана; Дивали, или празникът на светлината, който отбелязва завръщането на Рама в Айодия след неговото дълго изгнание.
