Нур Джахан - великата жена зад император Джахангир

Иранският благородник Мирза Гияс Бег имал дядо, който управлявал провинция Йезд. Когато дядо му и баща му починали, за Мирза настъпили тежки времена. Неговите врагове връхлетели като хищни птици върху семейството му и го принудили да напусне Персия. По дългия път към Индия, разбойници нападнали пътуващите и ограбили не само богатствата им, но и животните, с които се придвижвали. Оставили им само едно магаре, с което бремената жена на Мирза - Асмат Бегум достигнала Кандахар, където родила своята дъщеря Мехър-ун-Ниса.
Отчаяни от положението, в което се намирали и от финансовите си затруднения, родителите на детето решили да го оставят, та дано някой по-заможен и благодетелен пътешественик да го намери и да го осинови, за да му осигури по-добро бъдеще.
Щом отминали по прашната пътека и лъчите на издигналото се слънце напекли беззащитното бебе, една голяма кобра изпълзяла от своята дупка под камъните и се извисила над главата на момиченцето, за да го предпази с качулката си от топлината. Така ги заварили съгледвачите на случайно минаващ оттам керван, които съобщили за видяното на своя вожд Мир-и-Карван. Когато Мир дошъл да вземе бебето, змията се оттеглила, без да навреди на ръководителя на кервана. Той вярвал в чудеса, а и бил умен човек, та се досетил какво може да се е случило. Тръгвайки по следите на Мирза, Карван скоро настигнал благородника и му върнал детето, като разказал какво бил видял, твърдейки, че случката предвещава на Мехър-ун-Ниса славна съдба. Разкаялият се за постъпката си Гияс Бег прегърнал дъщеря си и се заклел никога да не я изоставя отново. При пристигането си в Агра, Мирза бил представен на император Акбар, който очарован от изтънчеността, любезността и добротата на персийския благородник, го назначил за свой министър, а по-късно заради неговите заслуги към империята му дал титлата Itmad-ud-Daulah „Стълб на империята”.
На седемнадесет години, по настояване на Акбар, Мехър-ун-Ниса се оженила за персийския пътешественик - Шер Авган Куили Хан, който по онова време бил на служба при императора и бил управител на земите в областта Бардхаман - източна Бенгалия. От него дъщерята на Мирза имала една дъщеря, която била кръстена като нея Мехър-ун-Ниса, но после я прекръстили на Ладли. Отначало Шер Авган поддържал своята дружба със сина на императора, а и Джахангир (принц Салим) му бил благодарен, че веднъж Куили го спасил от група разярени тигри, но когато Мехър застанала помежду им, отношенията им се обтегнали. В 1607 г. съпругът на девойката бил убит и се заговорило, че неговата смърт била замислена от Салим, който не искал да се откаже от красивата дъщеря на Мирза. Непосредствено след смъртта на съпруга си, Мехър-ун-Ниса става придворна дама на една от жените на Акбар - Ругая Султана Бегум. В същата година баща й е обвинен в злоупотреба с пари от хазната, а двама от членовете на нейното семейство са екзекутирани заради измяна.
Съдбата се оказва благосклонна към девойката и след мъката, която я сполетява, идва нейното щастие. През 1611 г. Джахангир среща Мехър на Мена базар по време на празника Новруз, с който се отбелязва настъпването на пролетта и първия ден на персийската нова година. Покорен от нейната красота и интелигентност, той се оженва за нея още същата година, като тя се превръща в неговата любима съпруга, на която принц Салим дава титлата „Nur Mahal” - „Светлината на двореца”, а по-късно я нарича „Nur Jahan” - „Светлината на света”.
Като монарх, Салим демонстрирал липса на интерес към управлението на империята, делата в двореца, политиката и разправиите на жените в Зенана. Той предпочитал да прекарва времето си отдаден на удоволствията от виното, опиума и храната. Във време, когато жените не били забелязвани, а мнението им често незачитано, Нур Джахан - „Светлината на света”, трябвало да издава заповеди, да организира срещи с придворните съветници и посланиците, да следи за изпълнението на поставените от нея задачи и да ръководи държавата, скрита зад паравана на харема.
Амбициозната девойка се издига до положението на първа дама в двореца (Badshah Begum) и започва да се появява пред поданиците си на сутрешния Jharokha Darshan, заедно със своя съпруг.
Името й се изписва на монетите, служещи при търговията в империята, а важните политически решения не се взимали без нейно съгласие. Освен с управлението на императорския двор, Нур Джахан се занимавала с въпроси, засягащи търговията, положението на жените, преноса на стоки по суша и море, отношенията между търговците, администрацията, като постепенно превърнала Агра в процъфтяващ търговски център.
Мехър отстоявала своите позиции в двореца, като отстранявала от харема всички жени, които се стремели да попречат на любовта й с императора, свалила от постовете им старите министри и назначила на тяхно място нови, които били нейни приближени.
Нейният брат - Асав Хан получил титлата Велик везир, а дъщеря му - Арджуманд Бану Бегум (Мумтаз Махал) се оженила за принц Курам (Шах Джахан), третият син на Джахангир от брака му с раджпутската принцеса Манавати Баиджи Лал Сахиба Манмати. Дъщеря си Ладли Бегум императрицата дала за жена на брата на Шах Джахан - Шахриар.
Макар да изглеждала твърда по характер, любимата жена на императора имала добра и състрадателна душа. Често давала милостиня на бедните и нуждаещите се и помагала на момичетата сирачета да се оженят за подходящи хора, като плащала зестрата им със свои собствени пари.
Най-влиятелната жена в мугалския двор притежавала много таланти. Тя се увличала от модата и козметиката, пишела стихове, рисувала, проектирала градини, джамии и гробници, насърчавала търговията с Европа, измисляла нови модели на женски дрехи, създавала парфюми, шарки на платове, бижута, поддържала хората на изкуството и артистичните заложби на благородничките от двора и ходела на лов.
Поради влошеното здраве на Салим, който страдал от астма, алкохолизъм и привързаност към опиума, жена му настоявала той да посочи своя наследник като предпочитала това да бъде Шахриар.
Когато Индия загубила териториите на Кандахар през 1622 г., мугалския владетел изпратил Шах Джахан да възвърне заграбените земи, но той отказал да тръгне, защото се страхувал, че ще загуби възможностите си за получаване на властта. Принц Курам вдигнал бунт срещу баща си и Нур Джахан. Бунтът му бил потушен, а той самия бил изпратен в изгнание. Скоро след това успял да се сдобри с Джахангир, който му простил.
През 1626 г., военачалникът на монарха Махабат Кхан също се вдигнал на бунт срещу Салим, като успял да го победи и го взел за заложник в Кашмир. Уплашена за живота на съпруга си, царицата събрала армия и тръгнала да го освободи. В летописите е останала историята как Мехр Ун-Ниса, яздила слон и изпращала стрели по враговете си, скрита зад завесите на howdah (покрито с пердета седло). Нейният план успял и тя освободила императора.
На 28 октомври 1627 г. Джахангир починал. След неговата смърт, Асаф Кхан, братът на Ниса, преминал на страната на новия император Шах Джахан като изпратил сестра си да живее в комфортно имение, далеч от двора до края на нейния живот. Там бившата царица се заела с проектирането на гробницата на своя баща „Itmad-Ud-Daulah's Tomb”, която се превърнала в един от шедьоврите на мугалската архитектура. Мехр починала през 1642 г. на 68 години и била погребана в предградието на Лахор, Пакистан - „Shahdara Bagh”, което значело „Пътя на кралете”. Нейната гробница се намирала в близост до тази на нейния съпруг и била построена от самата нея.

По време на своето царуване, Нур Джахан превърнала Агра в космополитна столица, събирала такси от минаващите през нейните земи търговци, имала свое собствено производство на дрехи, притежавала кораби, с които превозвала поклонниците до Мека и доставяла редки храни от Европа. Макар че Джахангир се водел император на мугалската империя, властната Нур Джахан управлявала неговите владения с желязна ръка.