Намасте - почитането на божественото в човека

„Намасте” е най-често използвания поздрав в Индия. Думата произлиза от санскрит и e съставена от две части - „Namah”, което означава „прекланям се”, „покланям се” и „te” със значение „пред тебе”, „на тебе”. Пълното значение на този поздрав е:
„Почитам онзи кът в душата ти, където е скрита Вселената. Прекланям се пред онази част от теб, приютила любовта, честността, светлината и мира. Когато те живеят в теб и мен, ние сме едно.”.
По-краткото му значение е: „Прекланям се пред божественото в теб”.
„Намасте” или Намаскар е един от традиционните официални поздрави, споменати във Ведите, чрез който се изказва почит и уважение. Той символично изразява не само срещата на двама човека, но и срещата на техния интелект и мисъл. Тази идея се показва чрез поставянето на съединени длани към мястото на гърдите, където се намира сърцето или към средната част на челото до предполагаемия център на третото око, или мястото, откъдето божествената енергия прониква в човека.
Различната позиция на поставяне на прибраните длани има различно смислово значение: почит, когато дланите са на височината на челото (Añjali Mudrā) или (Pranamasana) и жестът е придружен от лек поклон, то той е знак на уважение и почит. Ако при „Намасте” дланите са поставени пред гърдите (aayushman), поздравът казва: „Желая ти дълъг живот!”.
Произходът на поздрава „Намасте” не е известен, но той просто представлява приемането, уважението и преклонението пред другите и божественото в тях, а също така почитта на по-младите към по-старите. Това е един вид Pranāma - начин да се получи благословия. При Pranāma децата и младите хора докосват с пръстите на дясната ръка стъпалата на възрастните, а учениците - стъпалата на учителя или гуруто, обикновените хора - на по-високопоставените от тях, вярващите - на боговете в храма, за да се преклонят пред жизнения им опит, мъдростта, която са натрупали, божественото начало или положението в обществото, до което са достигнали. Това се прави с цел поздравяващият да вземе частица от тази мъдрост, жизнен опит и божественост за себе си или да покаже лоялността и подчинението пред седящия по-високо над него в обществената йерархия. След докосването, ръката се поставя до сърцето или до челото на извършващия Pranāma.
В индийското общество съществуват определени ситуации, в които се използва Pranāma: завръщане от дълъг път, религиозни церемонии, сватби, специални срещи, посещения в друг дом, религиозни фестивали или в ежедневието.
След извършване на Pranāma, възрастните хора докосват главата на онзи, който ги поздравява и го благославят със здраве, дълъг живот и просперитет.
Има няколко вида Pranāma:
- Ashtangana - докосване на някаква повърхност с колене, ръка или лакът;
- Shastanga - докосване с ръка, брадичка или пръсти;
- Panchanga - докосване с чело, ръка или гърди;
- Dandavata - свеждане на челото и докосване на земята;
- Namaskar - докосване на челото с ръце, прибрани за Namaste;
- Abhinandan - поклон, с прибрани една до друга длани;
- Pranāma се използва като вид извинение, когато някой е настъпил книга или нещо написано (книгите са символ на богинята на мъдростта и знанието Сарасвати) или без да иска е докоснал друг човек.
Почитането на божественото в хората чрез Namaste и Pranāma се обяснява от легендата, според която в далечните времена на сътворението всички хора били като боговете, но те злоупотребили с божествените си способности и започнали да ги използват с лоши намерения. Тогава Брахма решил да отнеме божественото в тях и да го скрие така, че да не го открият никога повече.
Той събрал всички богове, за да обсъдят къде да скрият божествената искра.
„Да я закопаем дълбоко в недрата на земята” - предложили безсмъртните.
„Не, човеците ще копаят чак до дълбините и ще я намерят рано или късно” - казал богът на сътворението.
„Да я хвърлим на дъното на най-дълбокия океан” - обадили се боговете.
„Хората са жадни за знания, все някога ще се доберат до истината къде сме поставили тяхната божествена същност и ще слязат до океанското дъно, за да си я върнат” - отговорил Брахма.
„Ами тогава да я занесем на върха на най-непристъпната планина” - обърнали се към бога другите богове.
„И това няма да попречи тя да бъде открита, защото в стремежа си да опознаят всяко кътче на земята, смъртните ще изкатерят всички върхове и нищо няма да остане скрито за тях” - със съжаление поклатил глава богът.
Отчаяни, безсмъртните възкликнали:
„Оказва се, че сме безсилни да намерим място, подходящо да се скрие божествената искра на хората. В желанието си да разрешат всички загадки и да изследват целия свят, те ще я намерят, където и да я сложим.”.
След дълъг размисъл, Брахма намерил решение:
„Ще укрием божественото им начало някъде много дълбоко в техните души, там те със сигурност няма да погледнат никога...”.
Всички богове се съгласили с него и скрили божествената човешка същност в душата на хората. От тогава до днес, човекът изкачва планините, слиза до морското дъно, изследва Космоса и земните недра, рови се из прашните книги и обикаля света в търсене на божествената частица, но никога не се сеща да се обърне към себе си и да надникне в дълбините на своята душа, където отдавна изгубеното божествено начало чака да бъде открито.
Неразделна част от начина на поздравяване е и гостоприемството, където в Индия на госта се гледа като на бог („Atithi Devo Bhava"). Гостите в индийските домове никога не трябва да се тръгват от там гладни, разочаровани и недоволни.
Домакините се грижат за тях така, както се грижат за всеки член от своето собствено семейство. Още с идването, поради жегите, на посетителя се предлага вода, а след нея той е запитван за предпочитанията му към храната.
Хората в страната проявяват изключителна топлота, готовност да помогнат и радост от срещата един с друг или с непознати. Когато са помолени да укажат някаква посока, те не само обясняват начина за стигане до там, но предлагат да заведат питащия до съответното място, когато то се намира по пътя им.
Всички тези жестове на гостоприемство се диктуват от древните традиции, изискващи подобаващо внимание и хуманно отношение към всеки човек.