Крепостта Мехрангарх - изваяна от гиганти и феи

Мехрангарх форт е една от най-големите крепости в Раджестан. Тя е построена на скала, висока 122 метра. Стените и имат височина 68 метра, а дебелината им на места е 17 метра. Името и означава „Величествената крепост”, но я наричат още „Крепостта на слънцето”. Мехрангарх форт е изграден през 1458 г. от Рао Джодха от раджпутския клан Раторе. Той решава да премести столицата си от форт Мандоре, който е вече стар и несигурен, в Джодпур. За място на строежа избира висок и непристъпен хълм, наречен „Бакхурчерия” или „Планината на птиците”. Легендата разказва, че единственият обитател на този хълм бил стар отшелник, чието име било Черия Натджи или Повелителят на птиците. Принуден от владетеля да напусне пещерата си, Черия изрекъл тежко проклятие: „Джодха, нека твоята крепост завинаги страда от липсата на вода!” То застигнало Джодха, както и построеното от него укрепление въпреки храма, който Рао построил на мястото на пещерата, за да умилостиви боговете. Дори и днес, районът на Мехрангарх страда от безводие на всеки 3-4 години. От 500 години насам, в храма при езерото всяка сутрин се поставят свежи цветя, които да смекчат гнева на отшелника Натджи. За да осигури дълголетието и просперитета на своята крепост, владетелят заповядал в основите й да бъде зазидан жив човек и този човек бил Раджия Бамби от кастата на брамините. В замяна на неговия живот, махараджата обещал на семейството на Раджия да се грижи за тях. Писменни сведения говорят за това, че освен Раджия Бамби, Джодха зазидал в основите още трима човека - по един във всеки ъгъл на крепостта. Двама от тях също били от семейството на брамина.
Друга тъжна история разказва за ритуалното самозапалване на 15 жени на раджа Ман Сингх след смъртта му през 1843 г., като израз на любовта им към него. Отпечатъците от техните ръце, поставени по стените на крепостта, преди да отидат на кладата, са се запазили и до днес. В дългата си история, фортът нито веднъж не е завземан с обсада. Неговите храбри раджпутски обитатели, наследници на древен клан от воини на Ведическа Индия, отстоявали своята независимост, проявявайки достойнство и смелост. Във времената на мугалското управление, те накарали великия император Акбар да осъзнае нуждата от присъединяването на раджпутската династия към неговата империя, което щяло да доведе до обединяването на страната. От своя страна, той охотно се съгласил, по съвет на махараджа Пратап от Мевар, да назначи в двора си като министри представители на раджпутските кланове, тъй като се убедил, че те са не само доблестни воини, но и добри администратори.

В музея на Мехрангарх и до днес се пазят мечовете на редица известни владетели. Едни от тях са Акбар и Тамерлан. Музейните зали съхраняват много предмети от бита на жителите на Мехрангарх - паланкини, изящно изработени накити и произведения на приложното изкуство от мугалския период.
Фортът има седем врати, най-известните, от които са: „Джай поол”, построена в 1806 г. от махараджа Ман Сингх в чест на победата му над армиите на Джайпур и Биканер и „Фатех поол” (Вратата на победата), издигната от махараджа Аджит Сингх в 1707 г., за да ознаменува победата му над мугалите. Останалите врати са: „Дедх Камгра поол”, която още носи следите от гюлетата, засегнали крепостните стени и „Лоха поол”, от лявата страна, на която се намират отпечатъците от ръцете на жените от Мехрангарх, пожертвали живота си след смъртта на махараджа Ман Сингх, изпълнявайки ритуала „Сати”. Всеки управник на укреплението добавял по нещо от себе си в красотата на архитектурата му.

Тук се намира прекрасният Перлен дворец - „Моти Махал” на махараджа Сур Сингх, в който могат да се видят пет ниши, водещи към скрити балкони. Вярва се, че тези ниши били построени, за да могат жените на махараджата необезпокоявани да слушат заседанията на съвета. Не по-малко възхищение буди дворецът „Шееш Махал”, наричан още „Огледалния дворец”, стените, на който са богато украсени с орнаменти, изработени от малки парчета огледало и смесване на ярко оцветени гипсови фигури на божества с огледални мозайки.

Мехрангарх е приютил и двореца за забавления - „Пхоол Махал” (Двореца на цветята), където обитателите на крепостта са търсели отмора след дългия ден. В него се помещават множество частни стаи и прекрасни зали с тавани от изкусно гравирано злато, където танцьорките са забавлявали не само махараджата, но и неговите гости.
В Цитаделата е построен храма на яростната богиня - войн Чамунда Матаджи, която според легендите била родена от богинята на Вселенското равновесие - Дурга, с цел да унищожи предводителите на армията на демоните Чанда и Мунда. Тази богиня била предпочитаната богиня на махараджа Рао Джодха и неговото семейство. Той донесъл нейната статуя от старата си столица Мандоре в 1410 г. и я поставил в новопостроения храм. От тогава богинята Чамунда била почитана не само от махараджата, но и от жителите на Джотпур.
През дългите години на своето съществуване, гордата, непристъпна крепост запечатала в камъка храбростта, триумфите и достойнството на раджпутските владетели и таланта на творците, създали нейната приказна архитектура, която по думите на писателя Ръдиард Киплинг, правела укреплението да изглежда като „изваяно от ангели, феи и гиганти”.