Индската цивилизация

Казват, че Индия е страната, в която цялото човешко минало, загубените цености на хората са все още живи. В индийската митология съществуват различни легенди за сътворението и началото на човешката цивилизация. Според тях в началото съществувал само безкрайният океан. Водите на този океан заливали света, пенели се и бучали гневно. Когато най-накрая се укротили, на повърхността им се появило едно златно яйце. От него се родил бог Праджапати - първият човек. Сушата все още не съществувала и яйцето, носещо бога, плувало по вълните около една година. След това време, първият човек се опитал да говори и произнесъл първите си думи: bhuh - свят, bhuvah - въздух, suvar - небе. От тези думи се създали небето, земята и въздуха, петте елемента и петте сезона.
Друга легенда гласи, че боговете, създадени от Праджапати, пожертвали за първи път човек с името Пуруша като акт на сътворението. От главата на Пуруша се създало небето, от краката му - Земята, от очите му - Слънцето, а от мисълта му - Луната. От тялото на Пуруша възникнали и четирите касти в Индия.
Легендите за сътворението на света са пряко свързани с опитите да се обясни произхода на древната индийска цивилизация. Наред с египетската и шумерската, индската цивилизация е една от най-древните цивилизации, съществували в света. По ареал на разпространение, индската цивилизация се явява една от най-големите в целия древен Изток. Освен самата долина на Инд, тя обхваща районите на Пенджаб, Сауращра, Раджастан; на запад достига до Белуджистан; на изток - Утар-Прадеш; на север до Пенджаб и на юг до Гуджарат, т.е. има протежение около 1600 км (З-И) и 1250 км (С-Ю). Нейното име идва от разположението на територията й около река Инд. Тя просъществувала от 3000-та до 1500-та г. пр. Хр.
Заселването на тези територии започнало в 5000-та г. пр. Хр., когато номадски племена от Шумер се преселили в северозападната част на Индийския субконтинент. В сравнение с неплодородните пустини на Иран, тази нова земя била благословена от боговете с изобилието си от вода и своето плодородие. Затова те се заселили тук и дали началото на харапската, или още наричаната индска цивилизация.
Учудващо е как времето сякаш е спряло и дори и днес в тези земи могат да се чуят
звуците от един забравен и неразбираем език, предаван от баща на син и от учител на ученик в един древен брахмански клан, звуци, наподобяващи звуците от природата. Днес те съпътстват извършването на религиозните обреди в чест на бога на огъня, но в миналото са служели за общуване между хората. Тези звуци са на десетки хиляди години - единствените запазени звуци от началото на човешката цивилизация.
Имената индска и индус нямат корени в санскрита. Техният произход е персийски и вероятно води началото си от първите преселили се в Индия персийски номадски племена. Хората от тези племена наричали река Инд (чието старо име било Сидху) Хинду, като заменяли първоначалната буква на наименованието й - С с Х. Населението, обитаващо земите по поречието на река Инд, било наречено индуси - hindus. От същата дума произлиза и името на страната и континента. Гръцките автори, пишещи за походите на Александър до Индия, споменават страната с това име. За арабските пътешественици тя е Al-Hind, а в хрониките на мюсюлманските владетели - Мугалите, Индия е наричана Хиндустан.
В 2600 г. пр. Хр. териториите на малките харапски общности се превръщат в големи градски центрове. По-важните градове са Харапа, Мохенджо Даро и Лотхал. Създаването на градовете показва изключителни познания по градоустройство и хидроинженерство. Предполага се, че къщите били на два или три етажа и имали вътрешен двор с кладенец. Индивидуални къщи или група от постройки получавали вода от специални кладенци. Съществували отделни помещения, използвани за бани и тоалетни, а мръсната вода се оттичала в специална покрита канализационна система. Градската канализация на Мохенджо Даро се смята за първата и най-съвършената в древния свят. На равни разстояния по нея имало шахти за контрол и почистване. Тръбите минавали под улиците и отвеждали отпадъчните води извън града. Градовете на индската цивилизация впечатлявали със строителството на пристанищата си, зърнените складове, защитни стени, предпазващи ги от наводнения и нападения на враговете. За разлика от Египет и Месопотамия, тук не се наблюдават следи от строителството на масивни сгради като дворци, крепости, храмове. Смята се, че някои от по-големите сгради служели за зърнохранилища или отбранителни цели. Повечето от обитателите на тези градове може би са били търговци, занаятчии или художници. Намерените артефакти - печати с изображения на животни и богове, статуетки, глинени съдове, бижута от керамика, показват използването на материали от други страни. Широко е застъпена употребата на стъклени мъниста, стъклена глазура. Археолозите откриват наличието на писменост, която е все още недешифрирана.
Част от печатите са служели за подпечатването на стоките и глинените плочки с надписи. Находките говорят за едно средно богато общество с развито социално равенство.

Наука

Хората от индската цивилизация имали големи познания за измерването на дължината, масата и времето. Те били сред първите цивилизации, създали система от тежести, служещи за измерване. Системата на измерване с тези теглилки била изключително точна. Харапската цивилизация била известна и с изработката на уреди за измерването на точки на хоризонта, приливите, отливите и морските течения. Пристанищните докове били строени съобразно тези измервания. Развила се обработката на материали като бронз, мед и калай. Хората от тази цивилизация притежавали познания по стоматология, за което свидетелстват останките от пробити на живо човешки зъби и изработката на коронки. Те извършвали и прости хирургически операции. Друго постижение на древната наука било изработването на камък със златни нишки, служещ за измерване на чистотата на златото.

Изкуство и занаяти

При разкопките на Харапа и Мохенджо Даро, археолозите откриват множество находки като статуетки, керамични съдове, бижута, анатомични модели, направени от бронз, злато, глазирана керамика и халцедон. Намерените статуи на танцуващи момичета разкриват съществуването на развито танцово изкуство. При изработката на бижута били използвани материали като обработени миди, ахат, глазирана керамика.
При някои от разкопките били открити козметични комплекти, включващи гримове, парфюми, гребени и червения прах „манга” или „синдур”. Учените откриват множество струнни музикални инструменти, механични детски играчки, игри за забавление, между които и глинени зарчета.
Сред най-впечатляващите находки са 2000 глинени печати с изображение на животни и кратки надписи, вероятно напомнящи името на притежателя.

Писменост и символна система

Над 400 различни символи са открити върху печати, керамични съдове, глинени таблички и крепостни стени. Тази писменост обаче остава неразчетена, но се предполага, че е служила предимно за търговски цели и религиозни обреди.

Религия

Големият брой намерени изящни керамични фигурки в долината на индската цивилизация, изобразяващи различни божества, мъжки и женски фигури, говорят за почитането на Богинята майка - символ на плодородието. Намерени са и множество свастики - символи на слънцето, които се срещат в религии като хиндуизма, будизма и джайнизма. Това говори за познаването на хиндуиската религия преди и по времето на ранния харапски период. В развалините на Харапа бил открит религиозен символ - Лингам, олицетворяващ безкрайната енергия на бога Шива, а също така е и символ на богинята Шакти – „Вечно движещата се, създаваща Космическа енергия”. Лингамът представлява и обединяването на мъжкото и женското начало - пасивното пространство и активната енергия.
В ранния период на индската цивилизация хората погребвали своите мъртви, но в по-късните периоди започнали да ги изгарят и да погребват прахта им в специално изработени урни.

Търговия

Търговците от големите градове на харапската цивилизация имали икономически връзки с Месопотамия, Арабия, Средна Азия и Шумер. За това свидетелстват редицата останки от транспортни средства като кораби, лодки, които най-вероятно са служели за пренос на стоки, а също на пристанищни съоръжения, разположени по реките и океанското крайбрежие, които служели за акостирането на търговските кораби. Някои от глинените съдове напомняли по вида си на съдовете от Иран и Туркменистан, доказателство за мобилност и добре развитата търговия.

Упадък на харапската цивилизация

Някъде към 1800 г. пр.Хр., започнал упадъкът на харапската цивилизация. Според някой схващания, той бил причинен от западането на търговията с Месопотамия и Египет, както и от засушаването, настъпило при изменението на течението на река Инд. Други предполагат, че напускането на градовете било вследствие на изменението на климата или на нахлуването на арийските племена от централна Азия.
Не на последно място се лансира и теорията за силно земетресение в 1500 г. пр. Хр., разрушило множество харапски градове.