Изкуство » Индийското кино

Историята на киното в Индия започва от прожектирането на филм на братя Люмиер в 1896 г. в Мумбай. Първият късометражен филм „The Flower of Persia” бил заснет от фотографа Хиралал Сен в 1898 г., а първият ням филм - „Shree Pundalik”, бил създаден от Дадашеб Торн в 1912 г.
Първият пълнометражен ням филм - „Raja Harishchandra” бил направен в 1913 г. от режисьора Дундирадж Говинд Палке, известен като Дадашеб Палке. Женските роли в него се изпълнявали от мъже, а сюжетът бил базиран върху легендата за живота на цар Харишчандра. Този филм се оказал кинематографичен успех, който отворил пътя за създаването на други подобни на него произведения на киното.
Първата верига от киносалони принадлежала на Джамшеджи Фрамджи Мадан, който през 1902 г. пристига в Калкута и създава компанията „Elphinstone Bioscope Company”, като започва да се занимава с продуцирането и представянето на неми филми. През 1919 г. компанията прераства в друга, по-голяма такава, „Madan Theatres Limited”, която продуцира първия бенгалски филм - „Billwamangal”, наема много чужди режисьори, които снимат филми по произведения от индийската литература, а също се филмират сюжети, почерпени от бенгалската литература.
Раджупати Венкаиах Нанду бил индийски продуцент, който пътувал до различни райони на Азия, за да представя индийските филми. Той изградил киносалоните „Esplanade Ten House”, „Gaiety Talkies” в Ченай, „Crown Theatre” и „Globe Theatre”, в които, наред с индийските филми, представял и американски и английски продукции. На негово име е учредена годишна награда за принос към филмовата индустрия Телуги - Nandi Awards.
В началото на двадесети век, индийското кино станало популярно развлечение сред всички социални слоеве на обществото, заради достъпните цени на билетите и интереса към филмовите произведения. Младите режисьори и сценаристи започнали да включват в своите филми и сценарии сюжети от действителността, която ги заобикаляла и донасяли идеи от целия свят.
Първият филм с говор бил реализиран през 1931 г. от режисьора Ардешир Ирани и носел заглавието „Alam Ara”. Първият Телуги филм със звук бил „Bhakta Prahlada”, а първият тамилски филм с говор бил „Kalidas”.
С развитието на звуковите технологии, се развиват песните и танците в индийското кино. Заедно с тях, популярен станал жанрът, наречен „Masala films”, въведен от режисьора Манмохан Даса, който включвал в себе си драма, комедия, романтика, екшън, песни и танци. Звезди на този тип филми станали актьорите: Дхармендра, Амитаб Бачан, Раджникант, Митхун Чакраборти, Шридеви Капоор. Жанрът останал да съществува в съвременното кино, поради своята популярност и добро възприемане от зрителите, като в хинди филмите той се свързва с имената на актьорите Салман Хан, Акшай Кумар, Джозев Виджей.
Най-известните режисьори на „Masala films” стават: Давид Дхаван, Анез Базмее, Фара Кхан - за хинди филмите; Пури Джаганд и Раджмоули за Телуги филмите; Шанмугам Шанкар и Равикумар за тамилските филми.
От1940 до 1960 г. започнал златният период в развитието на индийското кино. Тогава се произвели едни от най-възторжено приетите филми и възникнало направлението Art Cinema (художествени филми) като алтернатива на по-масовата филмова продукция. Това направление, водещо място, в което заемала бенгалската филмова индустрия, се отличавало със сериозни сюжети, дълбок реализъм и изявен натурализъм. По-късно то представяло действителността от артистична и символистична гледна точка, разглеждало тежки социални и лични проблеми или показвало паралелното съществуване на миналото и бъдещето. Такъв род филми не били лесно възприемани от зрителската аудитория, имали по-малка парична възвръщаемост, били по-малко предпочитани, в сравнение с комерсиалните продукции и бавно започнали да отмират.
За разлика от художественото кино, комерсиалното кино процъфтявало. Създавали се филми с различни сюжети, засягащи както социалния живот, така и епоса, драмата, историческите събития, романтичните истории. По-известни кинематографични творби от златния период на индийското кино били: „Pyaasa”, „Mother India”, „Mughal-e-Azam”, „Do Aankhen Barah Haath” и много други.
В по-модерни времена, през 1970 г., с филма Sholay се затвърждава талантът на Амитаб Бачан и неговата позиция на водещ актьор в киноиндустрията. Този филм е последван от редица успешни кинематографични произведения, които остават в историята на индийското кино: „Deewar” на Яш Чопра, „Maine Pyar Kiya” на Сорадж Барджатия, „Darr” на Яш Чопра, „Dilwale Dulhania Le Jayenge” на Адития Чопра, „Kuch Kuch Hota Hai” на Каран Джохар.
Влияние върху филмовата индустрия оказвали индийският епос, санскритската драма, фолклорният театър, представленията „Ramlila”, традиционната музика и танци, европейската кинематография, индийската литература.
Наблюдавало се паралелно развитие на кинематографиите на Асам, Бенгалия, Гуджарат, Карнатака, Конкан, Керала, Маратхи, Ория, Пенджаб, Тамил, Телуги, Сидхи.

Боливуд е името на мощната киноиндустрия със седалище Мумбай, която произвежда около 200 филма на година. Историята на тази индустрия започва през 1913 г. с първия ням филм „Raja Harishchandra”, продължава с първия филм със звук „Ardeshir Irani”, преминава през нелекия период 1930-1940 г. и достига до своята златна епоха 1940-1960 г. Тогава били създадени значими филми, представящи социална действителност, истинското лице на градовете, историческите събития и измислени светове като: „Pyaasa” на Гуру Дут, „Awaara” на Радж Капур, „Mother India” на Мехбооб Кхан, „Mughal-e-Azam” на Асиф, „Madhumati” на Бимал Рой.
Паралелно с комерсиалните филмови произведения възникват и тези на художественото кино, създадени от режисьори като: Мани Каул, Кумар Шахани, Кетан Мехта, Виджая Мехта, Говинд Нихалани. През периода 1960-1970 г. във филмовата индустрия на Боливуд се включват артисти като Шармила Тагоре, Мумтаз, Аша Парек, Митхун Чакраборти, Анил Капур, Хема Малини, Рекха, Джая Бачан. Амитаб Бачан затвърждава своя имидж на актьор, изпълняващ ролите на „сърдитият млад човек”.
В годините 1980-1990 се набляга на семейните и романтични филми, които се радват на голям зрителски успех. Това са продукции като „Qayamat Se Qayamat Tak” на Мансоор Кхан, „Hum Aapke Hain Koun” на Сорадж Барджатия, „Dilwale Dulhania Le Jayenge” на Адития Чопра, в които участват актьорите от новото поколение Салман Кхан, Амир Кхан, Мадхури Дикшит, Каджол, Шахрукх Кхан.
На успех се радват комедийните и екшън филмите, в които запомнящо се присъствие имат Салман Хан, Акшай Кумар, Каризма Капур, Говинда.
Популярността на индийското кино надскача националните граници и излиза на международната сцена. Това налага търсенето на нови кинематографични методи и изразни средства и един по-модерен поглед над житейските проблеми. Режисьорът Яш Чопра създава компанията „Yash Raj Films”, в която се занимава със създаването, продуцирането и разпространението на филми, производството и продажбата на музика с марката „Yash Raj Music”. Към нея функционира и самостоятелно филмово студио. Компанията има офиси в Делхи, Джайпур, Бангалоре, Калкута, Ченай, Англия, Арабските емирства и САЩ.
Под ръководството на Яш Чопра се снимат множество хитови филми: „Hum Tum”, „Fanaa”, „Dhoom 2”, „Salaam Namaste”, „Mere Brother Ki Dulhan”, „Band Baaja Baaraat”, „Saathiya”.
Самият режисьор оставя след себе си ярка следа в историята на киното със заснетите от него кинематографични произведения: „Veer-Zaara”, „Dil To Pagal Hai”, „Darr”, „Chandni”, „Lamhe”, „Jab Tak Hai Jaan”, които се отличават с дълбок психологизъм, човешка топлота, романтизъм и изключителен сценарий.
Компанията „Yash Raj Films” разпространява филми с високо художествено качество, блестяща актьорска игра, вълнуващо съдържание, заразяващ хумор: „Kuch Kuch Hota Hai”, „Kabhi Khushi Kabhie Gham”, „Mohabbatein”, „Kal Ho Naa Ho”, „Koi... Mil Gaya”, „Saathiya”, „Dostana”.
Другата голяма компания за създаване, продуциране и разпространение на филми е „Dharma Productions”, със седалище в Мумбай, която била основана от Яш Джохар в 1976 г., а днес се управлява от неговия син Каран Джохар. По-известните филми, продуцирани и създадени от компанията, са: „Dostana”, „Kuch Kuch Hota Hai”, „Kabhi Khushi Kabhie Gham”, „Agneepath”, „Kabhi Alvida Naa Kehna”, „Kal Ho Naa Ho”, „My Name Is Khan”, „Shuddhi”, „We Are Family”, „Kurbaan”.
Компаниите „Dharma Productions” и „Yash Raj Films” извеждат новото поколение звезди на Боливуд: Хритик Рошан, Абишек Бачан, Айшвария Рей-Бачан, Прити Зинта, Рани Мукерджи, Карина Капур, Катрина Каиф, Прианка Чопра, Видия.
С отварянето на международните пазари за продукциите на индийското кино, в него настъпват редица положителни промени по отношение на анимацията, сюжетите и специалните ефекти. Разширява се и мрежата от мултиплекси в големите градове. Създават се хитови продукции като: „Lagaan”, „Devdas”, „Koi... Mil Gaya”, „Veer-Zaara”, „Rang De Basanti”, „3 Idiots”, „My Name is Khan”, „Om Shanti Om”, „Dhoom 2”, „Krrish”, „Rab Ne Bana Di Jodi”...
Влиянието, което Боливуд изпитва при заснемането на кинематографичните си продукции и писането на сценарии, идва от древните индийски епоси - "Махабхарата" и "Рамаяна" и индийската митология, утвърждаващи литературните форми: разказ в разказа, история на фона, на която се развива друга история, нарушаване на естествения хронологически ход на събитията, за да се представят минали случки или ретроспекция.
Древната санскритска драма също оказва влияние върху боливудските филми със съчетанието на песни и танци, преплитащи се с играта на актьорите.
Влияние върху индийската кинематография оказват фолклорния театър и реализмът, мелодрамата и фантастичното, взети от Парси театъра.
За по-съвременните сюжети, специални ефекти, хореография на модерните танци, Боливуд черпи вдъхновение от западните телевизии, шоупрограми и MTV.
Много млади хора от цяла Индия, завършващи артисти и артистки, телевизионни и театрални артисти, модели, участници в шоу програми и дори обикновени хора идват в Боливуд, надявайки се да получат шанс за просперитет и ролята на живота си, която да промени техните съдби, но много малка част от тях успяват в това трудно начинание.
Опити за присъединяване към индийското кино правят и някои чуждестранни артисти: англичанката Рейчъл Шели-Lagaan, англичанката Алис Патен - Rang De Basanti, англичанката Антония Бернат - Kisna: The Warrior Poet, американецът Дилън Мак Дермот - The Mistress of Spices, австралиецът Мартин Хендерсон - Bride и Prejudice, мексиканската актриса Барбара Мори - Kites, Тоби Стивънс - Rising: Ballad of Mangal Pandey.
По-голямата част от филмовата индустрия в Индия е съставена от различни фамилии, които с годините се утвърждават като водещ фактор в нейното развитие: Капур, Кхан, Бачан, Бхати,Чопра, Рошан, Мукерджи, Хусаин, Оберой, Бхат, Ананд, Ахтар, Деол, Хасан-Ратнам и много други.
Индийската филмова аудитория очаква най-доброто забавление срещу платения за прожекциите билет, ето защо филмите съчетават в себе си комедията, романтиката, екшъна, песните, танците, драмата, настроението, цветовете, които обуславят стила Масала. Сюжетите на тези филми почти винаги са заплетени, мелодраматични, наситени с интересни житейски ситуации и неочаквани развръзки, поставящи на изпитание таланта и емоционалността, танцьорското майсторство на участващите в тях артисти.

Музиката и танците в боливудските продукции са широко разпространени и добре приети от публиката, защото в Индия, независимо от това дали си млад или стар, богат или беден, добър или лош - всеки обича и може да танцува. Това е добър начин за отмора, ето защо хората танцуват на любимата си музика. Индийският зрител има претенцията да получи срещу парите за билета си песни, танци, любовна история, екшън и комедия, неща, заради които се раждат тъй наречените Масала филми, в които има корумпирани полицаи, разделени близнаци и любовни двойки, злодеи и герои с нежна душа, голямо сърце и благородни постъпки, драматични обрати, комични ситуации, ядосани родители, невъзможна или несподелена любов, добър или лош завършек и най-вече - много музика и танци. Дори тогава, когато в даден филм не съществуват сцени с музика и танци, се правят специални такива извън него, които се представят по един или друг начин, заедно с премиерата на филма.
Танците в индийското кино са смесица от различни танцови стилове, заети от фолклорните и класически индийски танци. Понякога те се примесват с ориенталските арабски танци или латино танците. В началото танцували само жените, но по-късно танци се правят и за мъжете. Това е голямо изпитание за някой от тях като Саиф Ал Хан, Абишек Бачан, Джон Абрахам. Митун Чакраборти въвежда диско танците в киното. От този момент нататък, по-модерния стил на танцуване се възприема от актьори като Шарух Кхан, Салман Хан, Амитаб Бачан, Амир Хан. По-късно идва ново поколение актьори, които са родени танцьори и имат дарбата за изпълнение на танци със сложна хореография: Хритик Рошан, Шаид Капур, Ранбир Капур, Ранвеер Сингх, Аршад Варси, Говинда.
При жените, кралици на танца са наричани Рекха, Урмила Матондкар, Шрш Деви, Каризма Капур, Ашвария Рай.
Важно място при създаването на танците в киното играят хореографите. Днес най-известните от тях са Сародж Хан („Namastey London”, „Jab We Met”, „Don - The Chase Begins Again”, „Saawariya”, „Veer-Zaara”, „Devdas”, „Fiza”, „Saathiya”, „Dilwale Dulhania Le Jayenge”...),
Фара Хан („Kuch Kuch Hota Hai”, „Kaho Naa... Pyaar Hai”, „Fiza”, „Kabhi Khushi Kabhie Gham”, „Koi... Mil Gaya”, „Krrish”, „Main Hoon Na”, „Kal Ho Naa Ho”, „Baabul”, „Dostana”, „My Name Is Khan”, „Dabangg”...).Фара е тази, която въвежда стила на танцуване на Хритик Рошан и дава възможност да се проявят най-добрите му качества на танцьор във филмите „Kaho Naa... Pyaar Hai”, „Kabhi Khushi Kabhie Gham”, „Koi... Mil Gaya”, „Krrish”. Друг известен хореограф е Шиамак Давар, който въвежда в индийското кино джазовите танцови форми и западните танцови ритми и хореография. През 1998 г., по време на Националните филмови награди, той спечелва наградата за най-добра хореография за филма „Dil to Pagal Hai”, а през 2007 г., по време на MTV Style Awards, наградата за хореография на най-стилна песен за „Dhoom 2”. След него се нареждат хореографите Боско, Ахмед Хан, Ганеш Хедже („Saawariya”, „Don - The Chase Begins Again”, „Fiza”, „Ra One”), Ганеш Ачария („Omkara”, „Golmaal”, "Agneepath 2012”...). Вибхави Мерчанд е хореографка, която доказва, че всичко може да се постигне с много труд. Тя прави хореографията на много известни филми като: „Devdas”, „Dhoom”, „Veer Zaara”, „Bunty Aur Babli” и много други). Вибхави Мерчанд е и жури на танцовите конкурси „Nach Baliye”, „Jhalak Dikhhla Jaa” и конкурса „Just Dance”, заедно с хореографката Фара Хан и Хритик Рошан.
Голяма роля във филмите на Боливуд се отделя на песните и танците, които изпълняват заедно главните герой и героиня на филма. Тези песни и танци имат весел и романтичен характер и са смес от стилове, взети от класическите, модерни или фолклорни танци на Индия или от света. Съществуват и стилове, типични за киното в Боливуд. Сцена на танците обикновено биват архитектурни забележителности, красиви природни пейзажи или интериорни пространства, свързани с конкретното действие. Танцът на главните герои понякога е съпроводен с танц на цяла група танцьори, които ги заобикалят. Докато трае този танц, актьорите често сменят своите костюми в зависимост от настроенията, които изразява песента. Понякога танцът и песента съпровождат дадено действие, което налага тяхното изпълнение, а друг път те са свързани с мислите, мечтите и настроенията на героите. Характерно за киното в Боливуд е и изпълнение на песни или танц във филма от известен актьор, като камео, за привличане на зрители и рекламиране на филма. При почти всички танци актьорите изпълняват сами песента или пеят на плейбек, като песента се изпълнява от друг професионален певец. Към филмите почти винаги се правят албуми с песните, използвани в тях или клипове на танцовите изпълнения, или по-силните моменти във филма, които служат за неговото рекламиране по време на премиерата му.

Боливудските филми са високобюджетни продукции, като например филма Ra.One, който има бюджет 27 милиона щатски долара и е най-скъпият филм, правен в Боливуд. Това се налага поради нарастващата конкуренция на западното кино, произведенията, на което са широко разпространявани в Индия. В този контекст, в индийските филми все по-често се обръща голямо внимание на усъвършенстването на специалните ефекти, костюмите, кинематографичната техника, сюжетите и хореографията. Друг проблем пред индустрията е борбата с пиратството. Често копия на филмите се предоставят на пазара, още преди те да са представени официално в кината. Боливуд губи по 100 милиона долара поради пиратски домашни видеозаписи и DVD дискове, разпространявани сред индийското население, индийската диаспора извън страната и пакистанските зрители, които иначе, поради забрана на правителството, са лишени от възможността да гледат легално индийски филми.
Не по-малки неприятности създава и мумбайската мафия, която грубо се намесва във филмовия бизнес като спонсорира редица продукции, демонстрира връзките си с режисьори и актьори, които от своя страна парадират с познанствата си с мафиотските донове, с цел да осъществят личния си прогрес.
През 2000 г. режисьорът Раджив Рай се спасява от опит за отвличане и убийство, по-късно през 2001 г. бащата на актьора Хритик Рошан - режисьорът и продуцентът Ракеш Рошан, успява да оживее след тежко раняване при опит за убийството му, защото отказва да прехвърли правата за разпространение в чужбина на своя филм „Kaho Na Pyaar Hai” на мумбайската мафия.
Със смъртта се разминават актьорът Амир Хан и режисьорът Ашутош Говарикер, когато полицията разкрива плана на мафията за тяхното премахване след успеха на филма Lagaan.
С охрана са принудени да се движат продуцентът Пахладж Нихалани, режисьорите Каран Джахар и Махеш Бхат, както и актьорите Хритик Рошан и Говинда, след отправяни към тях заплахи.
Голяма е и борбата за първите места в бокс офисите и печалбите от продадени билети в кината.

Боливудските филми се радват не само на интереса на публиката в Индия, но и по целия свят. Те се разпространяват успешно и се приемат с въодушевление от зрителите в Африка, Азия (Пакистан, Афганистан, Русия, Шри Ланка, Китай, Тайван, Южна Корея, Таджикистан), Южна Америка, Северна Америка и Европа.
Заедно с Масала филмите се произвеждат и филмови произведения на така нареченото арт кино и филми с по-европейско звучене като: „Jab Tak Hai Jaan”, „Agneepath”, „Guzaarish”, „Kites”, „Black”, „Taare Zameen Par”, „3 Idiots”, „Zindagi Na Milegi Dobara”.
Новото течение в индийското кино създава звезди като: Хритик Рошан, Шах Рук Хан, Абишек Бачан, Айшвария Рай - Бачан, Амитаб Бачан, Салман Хан, Акшай Кумар, Саиф Али Кхан, Амир Хан, Прианка Чопра, Катрина Каиф, Кареена Капур, Рани Мукерджи, Прити Зинта, Каджол, Арджун Рампал...

Наградите за индийско кино, които се провеждат в страната са: „Screen Awards”, „Stardust Awards”, „The Global Indian Film” и „Television Honours”.
Съществуват и награди, церемониите, за които се провеждат извън Индия: „Bollywood Movie Awards”, „Global Indian Film Awards”, „International Indian Film Academy Awards”, „Zee Cine Awards.”

С музиката, танците, цветовете, неподправените човешки преживявания, мъдростта, събрана в сюжетите на филмовите произведения, хуманите идеи, ободряващия хумор, високото актьорско майсторство, умелата режисура, доближаването до реалния живот, индийското кино дава на своите почитатели необходимото им щастие, знание, душевна наслада, разнообразява монотонното ежедневие и пръска светлина, която завладява завинаги сърцата.