Хампи - митологичният град

За град Хампи времето е спряло. Той е останал завинаги в миналото като паметник на величието на Виджаянагарската империя, чиято столица е бил от 1336 до 1565 г. Разположени в щата Карнатака, по бреговете на пълноводната река Тунгабхатра, руините на Хампи са причислени към световното културно наследство на ЮНЕСКО.
За индийците Хампи е свещен град, защото според митологията, в него са станали повечето важни събития, свързани с живота на боговете Рама и Шива.

За хълмовете около него също съществуват различни легенди. В древния епос „Рамаяна” столицата на Виджиянагард е наречена Кишкинда - царството на маймуните. Именно в нейните околности бог Рама заедно със своя брат Лакшман се опитва да намери жена си Сита, отвлечена от демона Равана. Историята разказва, че около свещеното езеро Пампа Саровар, разположено южно от река Тунгабхатра, живеела старата отшелница Шабари. Неин дом бил ашрама на гуру Матунга Риши. Той всеки ден повтарял на Шабари, че тя трябва да се срещне с Рама. Когато Матунга починал, отшелницата продължила да живее в неговия храм като силно вярвала, че един ден Рама ще я посети. От тогава минали много години и Шабари станала възрастна жена. Един ден нейното очакване се сбъднало. Покрай дома й на път за Ланка минали Рама и Лакшман. Тя ги поканила в ашрама, предложила им храна, а те удивени от нейната святост и доброта паднали на колене и й разказали за отвличането на Сита. Възрастната жена ги изслушала внимателно и ги посъветвала да се срещнат с предводителя на маймуните - Хануман, който живеел още по на юг от езерото Пампа Саровар, покрай което се намирал храма на Шабари. За място на срещата между бог Рама и маймунския генерал се сочат хълмовете Ришимукха - Хампи. Хануман бил син на нимфата на облаците и водата Анджана и бога на вятъра Ваю. Над красивата Анджана тегнело тежко проклятие, заради което тя приела образа на жена с глава на маймуна. Това проклятие можело да бъде развалено само, ако нимфата роди дете, което да бъде аватар на Шива. След дълги молитви тя срещнала Ваю, от брака, с който се родил Хануман - един от аватарите на бога на сътворението и разрушението. За рожденото му място се сочи хълма Анджанадри в Хампи.
Учител на Хануман станал бога на слънцето Сурия, който му предал всичките си знания и сила. От Брахма - богът сътворител на Вселената, момчето получило способността да е защитено от всички видове оръжия. Кралят на маймуните разбирал езика на птиците и когато скитал из гората обичал да нарушава покоя на медитиращите отшелници. Ядосани, те го проклели да забрави свръхестествените си способности и да си спомня за тях само тогава, когато някой го помоли за помощ или когато това е необходимо.
При похода към Ланка, армията на Хануман достигнала до океана. Водата изплашила маймуните и те не пожелали да преминат през него. Тогава пълководецът им увеличил своите размери толкова много, че само с един подскок прескочил океана и се запътил към царството на Равана. По пътя си той бил нападнат от демоните - змии Сураса и Симхика, но успял да ги победи.
Пристигайки в Ланка, Хануман приел образа на малка маймунка и се нахвърлил върху стражите на крепостта, напомняйки за предсказанието, че краят на Равана ще настъпи, когато маймунка ще убие пазителите на главната порта на цитаделата на демона. В опита си да открие Сита, военачалникът от Кишкинда попаднал на къщурка, приличаща на храма на Вишну, където срещнал по-малкия брат на Равана - Вибхишана, който дълго време се опитвал да вразуми злия демон и да го накара да върне Сита на нейния съпруг. Надменният Равана винаги отказвал да изпълни молбите на брат си и дори го изпратил в изгнание извън Ланка. При появата на Хануман, Вибхишана разкрил на царя на маймуните къде е затворена Сита. Хануман я намерил и предложил да я качи на гърба си, за да я отведе при Рама. Съпругата на бога отказала това предложение, защото се страхувала да не падне, а и мислела, че не е прилично една принцеса да пътува върху гърба на маймуна. Маймунският предводител си тръгнал, като й обещал да се върне със съпруга й и цялата армия. За да разбере каква сила притежава Равана, той му позволил да го плени, а после го посъветвал да върне доброволно жената на бог Рама. Демонът се разгневил от думите му, но тъй като не можел да го убие, заповядал да подпалят опашката му. Хануман използвал това, удължил опашката си и когато я запалили, побягнал и опожарил с нея Ланка. След войната с Равана, Сита и Рама се събрали, а Вибхишана бил назначен за наместник на бога Рама в Ланка, като му била дадена власт да напътства хората и да ги води по пътя на доброто и истината.

За хълма Матанга в Хампи легендата разказва, че там било мястото, където кралят на маймуните Сугрива среща Рама и обещава да му помогне в търсенето на Сита. Сугрива бил син на бога на слънцето Сурия. Той имал по-голям брат, наречен Вали, който преди него управлявал царството Кишкинда. Вали бил женен за красивата Тара. Веднъж пред вратите на крепостта застанал разярен демон, призоваващ краля на ванарите да се бие с него. Вали приел предизвикателството, но когато се показал на портата на цитаделата, демонът се изплашил, побягнал и се скрил в една тъмна и дълбока пещера. Кралят го последвал, като помолил брат си Сугрива да го почака отвън. Минало много време, но Вали все не се връщал, а брат му чувал виковете на демона и помислил, че Вали е мъртъв. С натежало сърце, Сугрива затворил пещерата с кръгла скала и се върнал в Кишкинда. Но истината била друга. Кралят на ванарите победил разярения демон и се върнал в царството си. Щом видял Сугрива на трона, Вали решил, че брат му го е предал. Въпреки усилията на Сугрива да обясни какво се било случило, по-големият му брат не поискал да го изслуша и го изгонил от владенията си, а жената на Сугрива - Рума принудил да се ожени за него. Така двамата братя станали врагове. Докато бил в изгнание, Сугрива се запознал с Рама, който му обещал да му помогне да върне царството си. В замяна братът на Вали предложил на бога Рама да се присъедини към него в търсенето на Сита. Щом пристигнали в Кишкинда, Сугрива предизвикал брат си на двубой. По време на схватката, Хануман пристъпил напред и поставил гирлянд от цветя на врата на Сугрива. Това било знак за Рама и той опънал своя лък като изпратил стрелата си право в сърцето на Вали. Когато по-големият брат умрял, Сугрива се възкачил на трона на царството на маймуните, прибрал жена си Рума, оженил се за жената на брат си Тара, която станала императрица, а синът й Анкада станал принц. Връщайки си трона, Сугрива забравил за обещанието, което бил дал и така ядосал брата на Рама - Лакшман, който се заканил, че ще разруши царството на маймуните. Тара успяла да успокои Лакшман като му казала, че ще накара Сугрива да изпълни дадената от него дума. Не след дълго, царят на Кишкинда изпратил своята армия в похода срещу Ланка и поставил за неин военачалник Хануман. С неговата помощ царството на Равана било превзето, а Рама си върнал любимата жена Сита.

Друго свещено място в Хампи е хълмът Хемакута. Предполага се, че това е мястото, където бог Шива приема да се ожени за Парвати и изгаря бога на любовта Камадева. Според едни митологични източници, Камадева е син на богинята на плодородието и живота - Шри, а според други, негов баща е Дхарма - образа на Вселенската справедливост. В ръкописа „Харивамса” се споменава, че майка на Кама е богинята на богатството Лакшми, а в древните ръкописи е записано, че бога на любовта е роден от съзнанието на бога на сътворението Брахма. Кама се изобразява като красив младеж, яхнал папагал, съпровождан от нимфи. Лъкът му е направен от захарна тръстика, а тетивата от медоносни пчели. Стрелите му са украсени с цветчетата на пет уханни цветя - от манго, жасмин, дървото ашока и лотос.
След смъртта на Сати, Шива се оттеглил в Хималаите, защото искал да се оттегли от света. Това било използвано от демона Тарака, който успял да изпроси от Брахма да му изпълни няколко желания. Първото му желание било да стане най-могъщия човек в света, а второто да умре от ръката на сина на Шива като мислел, че бога никога няма да се ожени втори път и да има деца. След като желанията му били изпълнени, Тарака показал истинската си същност и започнал да напада полубоговете, светците и хората. Скоро завладял всички царства и започнал да властва над небето и земята. Боговете не знаели какво да направят, за да накарат великия бог на разрушението и сътворението да прекрати живота си на отшелник и да им помогне в борбата срещу демона. Те отишли при Брахма за съвет, а той им казал да използват любовта на Парвати към Шива, за да привлекат вниманието му и да спасят света. Те изпратили в пещерата му красивата девойка, дъщеря на планинския бог Химаван. Всеки ден тя идвала при бога на сътворението и разрушението, помитала дома му и поставяла свежи цветя в краката му, но той дори не отварял очи да я погледне. За да привлече вниманието му, Парвати започнала да спазва строг пост като ядяла само свежи листа. Годините минавали, а упоритият Шива все така отказвал да й обърне внимание. Отчаяна, дъщерята на планинския бог престанала да се храни и да пие вода, а красивото й тяло повяхвало с всеки изминат ден. Виждайки страданието й, нейният баща Химаван отишъл при медитиращия бог и сърдито му казал: „Не виждаш ли какво причиняваш на дъщеря ми? Всичко, което тя иска от живота е да се ожени за теб, но ти дори не я поглеждаш! Щом не я искаш за жена, поне отвори очи и поговори с нея. Ако не го направиш, тя ще умре”. Шива чул всичко, което бащата на момичето му казал, но така и не му дал отговор. Тогава Химаван се обърнал за помощ към Брахма, който изпратил бога на любовта Камадева да смекчи сърцето на бога на сътворението и разрушението. Когато достигнал пещерата на Шива, богът на любовта превърнал местността около нея в прекрасна пролетна градина, а самият той приел формата на уханен южен вятър, разсеял пазителя Нандин и обгърнал с нежен повей медитиращия бог. Преди Шива да усети какво става, Камадева опънал тетивата на лъка и пронизал сърцето му със стрелата си, намазана с масло от жасмин. Разярен, че нарушават уединението му, богът на разрушението и сътворението отворил трето си око и изпепелил Камадева. Последиците от действието му били повече от ужасяващи, защото в мига, когато богът на любовта се превърнал в купчина пепел, обичта изчезнала от света и Земята станала неплодородна. Като видяла какво станало със съпруга й, жената на Камадева заплакала и се обърнала към Шива с думите: „Ти ме направи вдовица, Шива! Ние със съпруга ми дойдохме тук, за да свършим работата на боговете, а сега аз съм вдовица! Какво нещастие за мен да остана сама толкова млада! Ние събудихме любовта в живите създания, за да просъществуват в този свят, а сега ти направи това ужасно нещо!”. Трогнат от сълзите и думите на Рати, отшелникът - бог я попитал защо Кама изпратил по него стрелите си, а тя му отговорила, че съпругът й просто искал да накара Шива да се ожени за Парвати. Като чул това, страшният бог възкликнал: „Защо не ми казахте за това? Ако трябва да се оженя, за да имам син, който да спаси света от демона Таракасура, с удоволствие бих приел Парвати за моя жена, но ако ми се налагаше да се оженя за нея заради любовта й, този брак нямаше да бъде успешен”. След като го убедила да изпълни волята на боговете, Рати го замолила да върне съпруга й. Като отговор на молбите й Шива отвърнал: „Ще върна Кама, но той няма да има материално тяло. Всеки един ще се подчинява на силата на любовта, но никой няма да може да го вижда. Той ще бъде най-силния от всичките богове и ще държи в подчинение всеки, но въпреки всичко ще си остане само един безплътен дух.”. Въпреки че склонил да се ожени за Парвати, богът на сътворението и разрушението решил да изпита девойката още веднъж, преди да я вземе за своя жена. Той се появил пред нея в образа на непознат младеж и й казал: „Ти си толкова красиво момиче! Защо си губиш времето тук? Чух, че искаш да се ожениш за Шива, но що за мъж е той? Обикаля около погребалните клади, дружи с духове, а гирлянда около врата му е направен от черепи! Как можеш да искаш да се ожениш за такова плашещо създание като този бог!? Забрави за него и се ожени за някой нормален като мен!”. При думите на младия човек, очите на Парвати заблестели от омраза и тя извикала: „Това, което казваш не е истина! Аз познавам добре Шива! Махай се от тук и престани с твоите съмнения и обвинения или ще те прокълна! Аз ще се оженя единствено за моя господар Шива!”. В този миг богът приел истинския си образ и застанал пред дъщерята на Химаван в цялото си величие. Той й обещал да изпълни всяко нейно желание, защото бил трогнат от предаността на момичето. Разбирайки, че тя е преродената Сати, Шива се оженил за нея. На сватбата им радостните богове изсипали злато от небето. Така се образувал хълма Хемакута в Хампи. На санскрит името му означава злато. Осъзнавайки грешката, която е направил, богът на разрушението и сътворението върнал към живот Камадева, но не в материално тяло, а като мисловен образ, дълбоко чувство, което символизирало чистотата, предаността и нежността на любовта. Този дух на любовта изпълнил Вселената и се разпрострял над целия свят, връщайки обичта и плодородието на Земята. С негова помощ от брака на Шива и Парвати се родил синът им Картикеа, който победил демона Тарака и възстановил космическото равновесие.

Най-старият храм в Карнатака е храмът „Вирупакша” в Хампи. Смята се, че той е построен от царица Локамахадеви в чест на победата на нейния съпруг над клана Паллавас от Канчипурам. Този храм бил първоначално малко светилище, което по времето на разцвета на Виджаянагарската империя прераства в голям религиозен комплекс. „Вирупакша” е посветен на култа към бог Шива, почитан тук като Вирупакша. Храмът има дравидска архитектура и съдържа в себе си светилище, три входни помещения, зала с колони, „Mukha Mandapa” - отворена зала с колони, оградена от стени „Prakara”. Вътрешната централна част на религиозния комплекс, образуваща правоъгълник, е оградена отвън от масивна тухлена стена. Централният вход на „Вирупакша” се намира откъм улицата за колесници, или както е по-известна, пазарът на Хампи. В храмовия комплекс се намират три кули, всяка от които е декорирана със статуи на Шива и множество човешки фигури.
Източната порта е най-голяма и води до външен двор с по-малки храмове. Интересна особеност на тази кула е, че нейната сянка пада на западната стена на храма посредством отвор, който се намира зад светилището.
Северната кула - „gopuram”, която се нарича „Kangiri Gopuram” има пет нива и петстенни колони, украсяващи фасадата. По-ниската източна кула е триетажна и води към вътрешен двор с множество малки храмове. Един от известните крале на Виджаянагарската империя - Кришнадеварая, бил почитател на изкуството и се грижел храма „Вирупакша” да бъде поддържан. Учените твърдят, че най-орнаментираната част на храма - централната зала с колоните „maha-mandapa”, е била построена по негово нареждане. Колоните на тази зала имат релефи, които изобразяват различни истории от "Махабхарата", изображения на Шива, лъвове и митологични животни. На входната врата на залата са поставени големи статуи на петръки „dvarapalas” - пазители на вратата.
„Manmantha Tank” е езерото със свещена вода на храма. В олтара е поставено изображение на бог Вирупакша под формата на лингам, а в галерията отстрани на олтара са разположени множество по-малки светилища. Светилищата „Suryanarayana” и „Mukhi Narasimha” съдържат статуи, които са създадени по време на династията Чаулукия - 12-ти век.
Близо до тях се намира светилището „Tarakesvara” с прекрасните скулптури на бог Шива и неговата жена Парвати. Статуя от черен камък на богинята Сарасвати - богиня на изкуството, познанието и музиката, свиреща на Вина, е поставена в посветеното на нея светилище. Тук се намира и още една статуя от черен камък на шесторъката богиня - войн и богиня на съзидателните и разрушителни сили на природата - Машишамарадини или Дурга.

Най-известният храм в Хампи е „Виталла”. Той е въплъщение на върховните постижения на Виджаянагарската архитектура. Тук се намира един шедьовър на архитектурното изкуство - храмът, посветен на бога, подкрепящ баланса и живота във Вселената - Вишну. Този храм, изграден от множество каменни плочи, има формата на колесница и е здраво стъпил върху правоъгълна платформа. Страничните стени на платформата са гравирани с митологични батални сцени. Четири големи колела поддържат горната част на колесницата, като всяко едно от тях е богато гравирано с плетеница от флорални мотиви и може да се върти около оста си. Все още могат да се видят следите от минералните бои, с които някога изящно гравираните и декорирани с миниатюрни колони стени на храма са били покрити. Покривът му е изграден от две каменни плочи, различни по размер и форма, които му придават пирамидална структура. Пред колесницата са разположени две скулптури на слонове, донесени в по-късен период, които създават усещането за нейното движение. В миналото на тяхно място е имало релефно изобразени коне. Онова, което се е запазило от релефа, е разположено непосредствено зад слоновете. Строшена каменна стълба, намираща се между двата слона, осигурява достъпа до олтарната част на храма. На този олтар, според легендата, се намирала статуята на божествената птица Гаруда. Тя е митично крилато същество - цар на птиците и помощник на бог Вишну за неговото придвижване по небето. Птицата се изобразява със златно тяло на човек, бяло човешко лице, червени крила, гръб на орел и корона на главата. Гаруда се възприема като враг на змиите - нага. Царят на птиците се появява на света като огромен космически пожар, който поглъща всичко по пътя си. Уплашени, боговете го помолили да смири гнева си и да намали ръста си. Епосът "Махабхарата" разказва, че великият мъдрец Касиапа имал две жени - сестрите Кадру и Вината. Веднъж те решили да се обзаложат коя от двете ще роди повече наследници на мъдреца. Кадру взела 1000 яйца, от които се измътили множество змии - наги. Винита успяла да даде живот само на две яйца, от които се измътили колесничарят на бога на слънцето Сурия и птицата Гаруда. Посредством този облог, Винита станала подчинена на сестра си Кадру - повелителката на нагите. За да освободи майка си от това тегло, Гаруда обещал на змиите да им донесе напитката на безсмъртието Амрита.
В началото на времето, когато се създавал света, демоните получили голяма власт, а боговете загубили своето безсмъртие. Изплашени от това, те потърсили помощ и мъдри съвети от трите най-почитани индийски божества: Брахама - създателят, Шива - разрушителят и Вишну - пазителят. Тримата велики посъветвали останалите божествени създания да извлекат еликсира на безсмъртието, даряващ вечна младост, безсмъртие и създаващ живот от дълбините на млечния океан като го разбият докато не кипне. Вишну приел образ на костенурка, върху която била поставена висока планина. Около планината боговете увили голяма змия и я спуснали към океанските дълбини. За да постигнат целта си, Агни, Индра и Ваю се съюзили с демоните, които се съгласили да използват силата си, но при условие че ще получат малко от питието на безсмъртието. Щом работата била свършена, боговете не удържали на обещанието си, измамили демоните като отнесли златния съд с Амрита и не им дали дори една капка от него. От този момент нататък, вълшебната напитка се пазела ревниво от обитателите на небето, защото тя била източник на тяхното безсмъртие. Те създали около нея огнен пръстен, заградили го с механизъм от въртящи се остриета и поставили до съда с нектара две отровни змии като пазачи.
Гаруда успял да преодолее препятствията, като победил почти всички небесни повелители. Тя донесла в човката си вода от много реки и изгасила огнения пръстен, смалила се и преминала невредима през обръча от въртящи се остриета и накрая се справила и с деветте змии, пазещи свещения съд. Птицата Гаруда сложила нектара в човката си и се запътила към нагите. По обратния път срещнала Вишну. Никой от двамата не могъл да победи в двубоя, ето защо се договорили повелителят на бурите да й дари безсмъртие, без дори да погълне и капчица от вълшебното питие, а тя от своя страна да му се отплати като го носи на гърба си при неговото предвижване из небесното царство. Подобен облог Гаруда сключила и с бога на гръмотевиците и бурите Индра. Индра помолил свещената птица да му помогне да върне еликсира на безсмъртието обратно на боговете, щом Гаруда изпълни обещанието си към змиите наги. В замяна на услугата, която ще му направи, богът на гръмотевиците обещал на птицата да превърне змиите в нейна храна. Още щом се върнала у дома, Гаруда поставила на тревата пред нагите дългоочакваната напитка, като побързала да освободи своята майка, Вината, от нейното робство. Могъщото създание помолило змиите да извършат ритуално измиване, преди да се докоснат до божествения нектар. Докато те се суетели, бог Индра се спуснал от небето и грабнал Амрита. Така Гаруда станала съюзник на боговете и заклет враг на нагите.

Непосредствено до каменната колесница се намира храмът „Maha-Mantapa”, който е известен с чудото на музикалните си колони. Той съдържа в себе си четири просторни отворени зали, от които са оцелели северната, южната и източната зала. Западната зала е срутена при пожарите, последвали завземането на Хампи и разрухата на Виджаянагарската империя под натиска на Деканския султанат и битката при Таликота 1565 г. Онова, което впечатлява най-много в тази сграда, е нестандартната й архитектура, гигантските орнаментирани колони и външните музикални колони. Фино изваяните от външните по-големи колони пиластри имат свойството да издават различни музикални звуци, когато се ударят. Тези звуци не отговарят на познатите музикални ноти, но все пак са хармонични тонове.
Източната зала, позната под името „Музикалната зала”, съдържа множество колони със скулптури на музиканти върху тях. Всеки един пилар, заобикалящ помещението, е скулптуриран с фигури на музиканти, барабанчици и танцьори.
Южната зала е изпъстрена с изображения на митични животни, наричани Ялис. Капителите на всяка една колона в нея са украсени с невероятно красиво орнаментирани конзоли, завършващи с пъпка на лотос.
Северната зала е оградена със серия от колони, по които е образът на превъплъщението на Вишну: човекът - лъв Нарасимха. Най-разпространеният мотив тук е унищожението на асура Харианиякашипу от Нарасимха. Таваните на залите са декорирани с гравюри на разцъфнал лотос.
В по-далечната, западна страна на храма, е разположено закрито помещение с два портика от двете й страни. Малко по-навътре от него се намира вътрешното светилище, чиято врата е декорирана с гравюри на лотосови цветове, слонове и бикове.
На североизток се намира залата за сватбени церемонии „Kalayna Mantapa”, а на северозапад зала, съдържаща 100 колони.

Освен храмовете в Хампи, съществува голямо правоъгълно заграждение „Zenana” или „Харем”, в чиито четири ъгъла са издигнати наблюдателни кули с арковидни отвори. Това ограждение има стени, изградени от каменни блокове, които са съединени с помощта на пръст и чакъл. Архитектурата на сградите в него носи отпечатъка на индоислямския стил. Името си - „Zenana” ограждението носи от своето предназначение, а именно - уединено място за жените от харема.
Дворецът на царицата се намира в средата на тази площ. Днес от него са останали само гравираните каменни основи.
Покрай останали царски сгради е разположен дълбок правоъгълен резервоар за вода, който е обслужвал нуждите на двореца.
На източната страна на централния път, точно срещу дворцовата платформа, може да се видят развалините на водна беседка, разположена в средата на плитко езеро. От четирите кули, защитаващи ограждението, днес са останали само три: югоизточната, североизточната и северозападната. Тези кули се използвали не само за отбранителни цели, но и от евнусите, които наблюдавали харема.
Сградата на съкровищницата също се помещавала в северозападната част на ограждението „Zenana” . За тази запазена в сравнително добро състояние постройка има твърде противоречиви мнения. Една част от археолозите смятат, че тя наистина е изпълнявала функцията на кралска хазна, а други защитават тезата, че помещението е било обитавано от евнусите на харема. Опростената структура на сградата, дългите коридори с арки, разположени на определени разстояния и липсата на прозорци, през които да влиза светлина говорят, че тя може би е била използвана като хранилище, а не като площ за живеене.

В пространството за харема, близо до храма „Hazara Ram”, се издига изящния „Kamal Mahal” или „Лотосовия дворец”. Наименованието му идва от пасажите с невероятно красиви и богато декорирани с каменни дантели арки, както и от куполообразните конструкции, напомнящи полуотворена пъпка на лотос. Дворецът има два етажа, единият от които представлява отворена зала, а вторият е изпълнен с балкони с арковидни прозорци. Близо до прозорците има майсторски изработени куки, на които са били закачвани завеси. Арките на долния етаж са с типична за ислямския стил трипластова нагъната форма и са украсени с множество флорални и фигурални мотиви. Между някои от конзолите, подкрепящи стрехите, се намират медальони, гравирани по подобен начин. Сложният многопластов покрив на „Kamal Mahal” е направен в индийски стил, като неговата разчупена структура придава чувството за лекота и раздвиженост.
Най-горната част на пирамидалните покриви е оформена като обърнат лотос, на един от по-малките странични куполи е поставен скулптуриран лотосов цвят. Смята се, че елегантната сграда била използвана от дамите от кралското семейство, обитавали близкия дворец като място за срещи и забавления.

Друга част от дворцовия комплекс е Царската везна „Tula Purusa dana”. На пръв поглед тя изглежда като голяма арка, под която преминава пътят „Kampa Bhupa”, водещ от пазара на Хампи до храма „Виталла”, но всъщност това е съоръжение, служещо за един интересен ритуал - премерването на владетеля в злато, скъпоценни камъни, сребро и понякога в зърно. Това премерване се извършвало на големи празници, рождени дни на владетелите или когато те получавали специална титла. На каменната рамка се поставяла златна везна, на едната страна, на която сядал императорът, а на другата поставяли скъпоценностите. Тяхното натрупване продължавало, докато двете блюда на везната не се уравновесят. След премерването владетелят сядал на трона, а придворните били длъжни да му поднесат подаръци. Премерените богатства били раздавани на бедните като вид благотворителност или разпределяни между свещениците от храмовете. Този ритуал имал за цел да подчертае голямата стойност на владетеля като личност и държавник. В горната част на рамката на „Tula Purusa dana” има специално изработени отвори, в които някога се е поставяла златната везна.

В рамките на местността, където се намират останките от царските сгради, има голяма платформа - „Mahanavami Dibba”. Тя е съставена от три нива, а до върха й се стига по две главни стълбища. Източното стълбище е богато декорирано от двете си страни с изображения на слонове, коне, камили и митични лъвове. Подобно стълбище може да се види и на задната страна на платформата. То може би се е използвало при различни церемонии. Трите нива на „Mahanavami Dibba” имат множество гравюри, обрисуващи различни моменти от градския живот, царските церемонии, лова, посрещането на посланици, а също така гравюри на отделни животни, човешки фигури, фигури на танцьори и музиканти и растителни орнаменти. Тази импозантна платформа била построена от крал Кришнадеварайа в чест на победата му над войските на Орисса. Кралят използвал съоръжението за наблюдение на военни паради, музикални и танцови изпълнения, борби на животни и най-вече по време на големия празник „Navratri”, посветен на богинята - войн Дурга. Фестивалът се празнува и до днес в периода октомври-ноември и продължава десет дни и девет нощи. Царската платформа служела за приемането на управители от различни провинции, подчинени на владетеля, които демонстрирали своята лоялност към него. Тя била средство за подчертаване на разкоша на кралството и мощта на краля.

Не по-малко известен в Хампи е и храмът на повелителя на Вселената - Кришна, построен през 1513 г. от цар Кришнадеварайа, за да отпразнува победата си над кралство Удаягири. Храмът е изграден в обширен двор и включва в себе си множество структури - светилище, входна зала, зала с колони с три входа, външна зала с колони за различни ритуали и дълга галерия. Около него са разположени множество други храмове на различни божества. На олтара на храма някога се намирала красива статуя, изобразяваща малкия Кришна. По колоните са изобразени митичните лъвове Ялис, а на входа на храма могат да се видят скулптурирани парапети с изображения на слонове. Във вътрешната страна на входа са разположени изящни скулптури на богините на облаците и водата - нежните Апсари и изображения на десетте инкарнации на бог Вишну.
Покривната част над централния вход е украсена с малка кула на две нива с полуцилиндричен покрив, декорирана с растителни и скулптурни мотиви. Централната кула - „gopuram” пред входа за храма е на три нива и е изпълнена със скулптурирани гравюри, изобразяващи различни моменти от битката на цар Кришнадеварайа за завладяването на Ориса. В най-горната й част се извисява статуята на Кришна. Пред главната сграда на храмовия комплекс има малка ступовидна композиция, завършваща с прекрасна скулптура на обърнат лотосов цвят. Непосредствено до нея е и голямата каменна плоча с изписаната история за построяването на храма и сражението при Улкала (Ориса).

„Kadalekalu Ganesha” - Храмът на Ганеша в Хампи е правоъгълна постройка с опростена архитектура, в центъра, на която се намира голяма статуя на бог Ганеша. Според индийската митология, богът слон се почита като символ на мъдростта и щастието. За негови родители се сочат богът на разрушението и сътворението Шива и неговата съпруга Парвати. Ганеша се изобразява с глава на слон и човешко тяло. Този негов образ идва от легендата, че веднъж, когато била сама в къщи, Парвати поискала да се изкъпе, но нямало кой да пази къщата от влизането на натрапници в нея. Тогава жената на Шива взела част от шафрановата паста, която използвала за къпане и направила от нея едно момче. Тя му вдъхнала живот и му казала: „Ти си моят единствен син. Пази къщата и не пускай никой да влезе без мое разрешение!”.
По-късно, когато Шива се завърнал и опитал да влезе в дома си, той се сблъскал с Ганеша, който не му разрешавал да влезе. Разяреният бог се опитал да му обясни, че е съпруг на Парвати и не се нуждае от разрешението на никой, за да влезе при жена си. Когато се опитал да прекрачи прага, момчето го ударило с жезъла, който майка му му била дала. Ядосан, Шива се опитал да се пребори с Ганеша, но скоро разбрал, че той не е обикновено момче и решил да изпрати съобщение на Парвати с надеждата тя да убеди упоритото момче да го пусне. Парвати обаче не могла да толерира желанието на мъжа си да не зачита уединението й, затова не направила никакво усилие да накара сина си да пусне Шива в двореца. Изпълнявайки инструкциите на своята майка, Ганеша по никакъв начин не се съгласявал да се отмести от вратата. Нараненото достойнство на бога на разрушението и сътворението го накарало да отсече главата на верния страж на Парвати и да я захвърли така, че никой да не я намери. Когато разбрала какво се било случило, жената на Шива се разсърдила толкова много, че заплашила боговете да разруши Света. За да се сдобри с нея, мъжът й бил принуден да върне живота на Ганеша и да намери нова глава. В изпълнение на тази задача, бог Брахма, помолен от Шива за услугата, се отправил на север, за да донесе от там главата на първото живо същество, пресякло пътя му. След дълго отсъствие, създателят на Космоса се завърнал, като носел в ръцете си слонска глава. Той я поставил върху раменете на мъртвото момче и така го съживил. От този ден нататък, Ганеша се изобразява със слонска глава.
Скулптурните изображения представят бога на щастието само с една бивна. Това виждане се свързва с легендата за написването на епоса, съставен от 100 000 куплета, разделени на 18 книги. Това го прави най-голямата епопея във всички литератури по света. Тази книга била продиктувана на бог Ганеша от мъдреца Вяса. При създаването на епоса Вяса помолил Ганеша да бъде негов писар. Богът - слон се съгласил, но поставил едно условие, мъдрецът да рецитира стиховете от "Махабхарата", без да спира. Вяса приел условието, като преди това поискал от Ганеша да се опита да разбере всеки един стих, преди да го напише. Когато мъдрият човек диктувал стиховете, богът правел малки паузи, за да ги осмисли по-добре. Тези паузи били използвани от Вяса като възможност да измисли новите истории.
Според друг разказ, по време на писането на "Махабхарата", перото на Ганеша се счупило. Той толкова бързал да запише чутото, че счупил един от бивните си и продължил да пише с него. Тази постъпка на бога била символ на това, че колкото и жертви да се правят, те са недостатъчни, когато хората се стремят към познанието. Ето защо било прието Ганеша да се счита не само за бог на щастието, но и мъдростта и да изобразява с една бивна.
Храмът „Kadalekalu Ganesha” е съставен от една-единствена зала с множество колони, които служат за опора на тавана. Този таван е изграден от каменни греди, а покривното пространство на сградата е плоско, обградено от зъбчат каменен парапет.
Храмът „Hazara Rama Temple” е разположен в кралското ограждение, което го прави място за поклонение, използвано от кралската фамилия. Името му идва от множеството изображения на бог Рама, гравирани по външните стени на сградата. Това светилище е изградено в типичен дравидски стил, обърнато е на изток и притежава светилище Mandapa - открита зала с колони, централна зала с колони и покрити портици от северната, южната и източна страна. Централната зала съдържа богато гравирани дебели колони със скулптурирани капители. Таванът на помещението е с раздвижени каменни форми и е украсен с каменна резба и медальони с цветя. До олтара, намиращ се в дълбока ниша, се достига по няколко стъпала, на пода, пред които има очертан каменен кръг. Преддверието на „Hazara Rama Temple” се простира в широк вътрешен двор и е покрито с плосък таван, подпиран от колони с редица орнаменти, изобразяващи богове и митични животни. Капителите на тези колони са декорирани със стилизирани лотосови пъпки. В средата на преддверието може да се види каменен пиедестал със скулптуриран обърнат лотос. Цялата външна фасада е покрита с релефни изображения на сцени от живота на Рама, символизиращи победата на доброто над злото, слонове, танцьорки, процесии и различни по вид, изящно изработени пиластри. Покривното пространство е съставено от извити стрехи, каменни фризове с флорални и геометрични мотиви, слепи ниши, опасани от цветни венци и скулптури на богове и хора. Около храма се издига стена, изпъстрена с мотиви от „Рамаяна”, завършваща с назъбен парапет със заоблени зъбци. Част от религиозния комплекс са и „Shrine for Devi” и „Utsava Mantapa”. Светилището е израз на мощта на царете, управлявали Хампи и на невероятното въображение и художествен талант на тогавашните майстори и архитекти.

„Achyuta Raya's Temple” е типичен пример за Виджаянагарската архитектура и е последният голям храм, построен преди упадъка на Виджаянагарската империя. Храмът е посветен на бог Тирувенагаланата и е бил построен от пълководец от двора на Ачута Рая. Сградата е разположена в усамотена долина, заобиколена от два хълма - Гандхамадана и Матанга.
Главният храм се намира в средата на два правоъгълни вътрешни двора, оградени от проходи с пилари. До тези дворове се достига през две, порти с кули, изградени една зад друга, декорирани с пиластри и гравирани изображения на богове и растения. Преди да се влезе в главния храм, се стига до по-малко светилище, което някога било посветено на свещената птица - Гаруда. Главният храм съдържа най-красиво гравираните колони в Хампи. От двете страни на всеки вход на светилището са поставени скулптури на митичните лъвове Ялис, които държат вериги в устата си. Тези лъвове са яздени от въоръжени войни. Големите врати на олтара са пазени от гигантски фигури на божества, изсечени от двете им страни. До този олтар води дълъг тесен тъмен коридор.
Западно от централния храм се намира друго светилище, посветено на богините, което е съставено от две еднакви зали. Всяка една притежава колони, гравирани с различни епизоди от живота на бог Кришна и бог Вишну.
В северозападния ъгъл на храмовия комплекс се издига светилището „Kalayana Mandapa” или „Сватбената зала” . Тя служела като място, където се провеждали годишните сватбени церемонии, представящи символичните бракове между боговете.

Непосредствено пред храма се намирала „Courtesans' Street” - „Улицата на куртизанките „или „Soolai Bazaar”. Там в миналото се простирал пазар, на който търговците продавали слонова кост, скъпоценни камъни и перли. В центъра на този пазар се издига каменен павилион, в който били поставяни статуите на боговете по време на различни празници, посветени на тях.

„Sister Stones” - „Каменните сестри” са два подпрени един на друг големи каменни блока. Легендата разказва, че те били две сестри, които при посещението си в Хампи започнали да говорят лошо за града и така ядосали боговете, които за наказание ги превърнали в камъни.

„Elephant Stables” - „Слонските ясли” е сграда, съставена от 11 еднакви помещения, обитавани от кралските слонове. До всяко едно от помещенията се достига през арковидна порта. Фасадата на постройката е декорирана със слепи арки и стилизирани конзоли. Покривната част на всяка една ясла завършва с купол, различен по архитектура от останалите и изработен в ислямски стил. Като цялостна структура „Elephant Stables” напомнят много на храм, което може би е свързано с митологичното обожествяване на слоновете. На външната фасада са забити метални куки, на които някога са били завързвани слоновете. Над централното помещение се издига двукатна постройка, която притежава множество колони, свързани така, че образуват арковидни отвори. Долният етаж е по-дълъг и широк от горния и върху централната му фасада има парапет. Може би тази допълнителна сграда в миналото е служела за наблюдаването на боевете със слонове или тяхното дресиране.

Нощта се спуска над Хампи и небето над него се обагря в лилаво - оранжево. Залязващото слънце прилича на огромен нажежен диск, гаснещите лъчи, на който придават на руините почти призрачен вид. И изведнъж в сумрака, на границата между тъмнината и светлината, спрялото време подновява своя ход. Мъртвите каменни останки от могъщата някога столица на Виджаянагарската империя оживяват в тишината, за да разкажат за пореден път своята приказна история.