Гробницата на Акбар - безсмъртието на един велик владетел

Гробницата на Акбар в Сикандра е масивна сграда на пет нива, заобиколена от прекрасна градина. Тя е изградена в ислямски, хиндуистки, християнски и персийски стил и е символ на религиозната толерантност и широките възгледи на Джалал Уд-дин Мохаммад Акбар. По стара традиция, строежът й бил започнат към 1600 г. от самия император, който избрал и мястото за нейното издигане. След смъртта му, мавзолеят бил завършен от сина на мугалския владетел Нур Уд-дин Салим Джахангир в 1613 г. Градината „Charbagh”, в средата на която е разположена централната сграда на гробницата, е оградена от високи стени с елегантни кули в четирите краища и е символ на ислямския рай, в който от Свещената планина се спускат четирите райски реки от мед, мляко и вино, даващи живот на света.
На всяка една от стените в четирите посоки има врати с различна декорация и общ архитектурен стил - „iwan”.

„Западната порта” се нарича фалшива, защото тя не служи за преминаване. Стените на тази порта са покрити с приказен килим от цветна мозайка в персийски стил. В средата й се намира арковиден вграден портал - „iwan”, който, както и при останалите три порти е шедьовър на мугалското изкуство. Полукуполното пространство зад арката е украсено с релефно стилизирано слънце, чиито лъчи са съставени от геометрични фигури, изпъстрени с изящни флорални мотиви в червено, зелено и оранжево. Двата срещуположни ъгъла между лъчите на слънцето са запълнени с гроздове от сталактитообразни форми. Вътрешните стени на портала са декорирани със стенописи, изобразяващи различни растения и стилизирани ниши, а в най-долната си част са обточени от фриз със сложни звездовидни арабески. По средата на стената могат да се видят един главен прозорец, покрит с каменен параван и няколко по-малки прозорчета, наподобяващи висящи балкони. От двете страни на външна фасада на „Западната порта” се издигат две кули, завършващи със зъбчат парапет и чатрита. Най-горната час на портата съдържа същия зъбчат парапет, между зъбците, на който преминава ефирен каменен параван с две елегантни олекотени чатрита в двата му края.

За разлика от тази артистично изваяна врата, „Източната порта” има по-монолитен вид. Нейните стени са украсени с правоъгълни и квадратни пространства, запълнени с арабески и сложно преплетени растителни и геометрични мотиви. Пред вградения портал се издига арка от червен пясъчник с две тънки кулички с върхове, напомнящи лотосов цвят и красив фриз с флорални изображения.
Зад тази арка е разположен фонтан, който в миналото се е захранвал от плитките канали, преминаващи през цялата градина на мавзолея. От двете страни на Източната порта са изградени дълбоки коридори с арковидни отвори, наподобяващи „dalan”. Над тях е надвесена стреха „chhajja”, подпряна от гравирани конзоли. Върхът на портата е увенчан със зъбчат парапет с кръстовидни зъбци.

До централната сграда на гробницата на Джалал Уд-дин Мохаммад Акбар се достига през импозантната Южна порта, лежаща върху висок каменен постамент, от четирите страни, на която към небето се извисяват четири минарета от искрящ бял мрамор на три нива, завършващи с ефирни кръгли чатрита. Архитектурата на тези минарета ще бъде използвана по-късно при построяването на Тадж Махал.
Декорацията на фасадата на портата е като излязъл от сънищата източен килим, обсипан с великолепни изображения на цветя, арабески, дантели от геометрични форми и калиграфски надписи, направени от известния калиграф Абал Хаг Ширази, чиито творения ще станат и калиграфиите на Тадж Махал. Вграденият портал - „iwan”, съдържа арковиден балкон с ажурен каменен парапет и елегантна врата, вписана в островърха арка с изящна мозайка. От двете страни по украсените с невероятни мозаечни изображения в искрящи цветове стени на портата, на две нива са изградени големи арковидни ниши с балкони, ограничени от парапети, наподобяващи ниски каменни паравани. Над портата преминава зъбчат парапет със звездовидни зъбци, над който се извисява продълговат павилион от бял мрамор - „chhaparkhat” с осем колони. Най-долната част на грандиозната порта е обиколена от фризове с плетеница от флорални мотиви. Пред нея, както и пред останалите три врати, е поставена ниска арка от червен пясъчник, която придава допълнителна красота на архитектурната композиция.

Централната сграда на гробницата наподобява формата на пресечена пирамида и е съставена от пет нива. Четири от тях са направени от червен пясъчник, а последното пето ниво, съдържащо фалшивият саркофаг на Джалал Уд-дин е изработено от бял мрамор като в четирите му ъгъла се издигат четири чатрита. Стените на това ниво имат арковидни прозорци, покрити с майсторски изработени мраморни паравани, придаващи лекота и ефирност. Над стрехата, подпряна от вълнообразни гравирани подпори, е поставен нежен мраморен фриз. В средата на петото ниво върху обширен пиедестал, покрит с черен, кафяв и бял мрамор и заобиколен от изящен „dalan”, под откритото небе, стои фалшивият саркофаг на Акбар, гравиран с деветдесет и деветте имена на Аллах.
Смята се, че саркофагът е поставен там, за да се спазят изискванията на исляма, които забраняват строежа на висока гробница над гробовете на мъртвите. Други твърдят, че разположението на ксенотафа и променящата се светлина, падаща върху белия мрамор, напомнят за вечното търсене на мугалския император на божественото начало във всичко във Вселената, а първите слънчеви лъчи, докосващи саркофага, са символ на великите дела на владетеля и стремежа му към светлината на знанието, истината и справедливостта, който носил в душата си през годините на своя живот. Трите нива под мраморния етаж са построени от червен пясъчник и съдържат множество колони, чатрита с бели и сини куполи с върхове, в основата, на които лежат скулптурирани лотоси. Терасите с открити коридори притежават арки, образувани от допирането на гравираните конзоли, които служат за капители на външните колони и са оградени с ниски решетъчни парапети с каменна дантела от геометрични и растителни форми. Цялата конструкция се издига върху обширно каменно пространство, покриващо партерната част, повтаряйки архитектурата на двореца „Panch Mahal” във Фатехпур Сикри, като един красив спомен за града, където всички религии живеели в мир помежду си.
Партерът на величествената гробница в Сикандра приютява гробовете на двете дъщери на Акбар - Арам Бану и Шукру-н-Ниса, гроба на дъщерята на император Аурангзеб-Зебу-н-Ниса и този на Сюлейман Шико - син на мугалския император Абдулах Джалал Уд- дин Абул Музафар Хам Уд-дин Мохаммад Али Гаухар Шах-и-Алам II. Саркофазите им са поставени в семпло помещение с мозаечен под от кафяв, бял и черен мрамор. До него се достига през врата, вградена в „pishtaq” (дълбока арка, вписана в правоъгълно пространство). Вратата е заградена от мраморен парван от бял мрамор. Същинският саркофаг лежи в подземната част на мавзолея. До него води тъмен, тесен и неприветлив коридор, който започва от изящно декорирано преддверие. Това преддверие само по себе си е смайващ шедьовър на уменията и фантазията на художниците, гравьорите и архитектите от онази епоха. Думите са безсилни да опишат богатството от цветове и форми, които съдържа тази приказна зала. Куполът й се поддържа от големи арковидни ниши, украсени с множество геометрични съчетания, медальони, растителни плетеници, арабески, стилизирани релефни изображения на слънца и звезди, придаващи на стените и тавана невероятна раздвиженост и елегантност. Мозайките, стенописите и образите, изработени с техниката пиетра дура, са хармонично съчетание от сини, златни, червени, бели и кафяви цветове. Върху купола е изписан кръгъл медальон с ефирна дантела от флорални мотиви, а по стените са разположени прозорци с майсторски оформени ажурни каменни паравани.
От двете страни на всеки прозорец, обточен с червен релефен фриз с растителни плетеници, са изобразени разцъфнали дървета, символ на живота, връзката между небето и земята (света на хората и боговете), безсмъртието, познанието и блаженството. Цветчетата по клоните на дървото са напомняне за вечната красота на света, сътворен от Бога, а лъчите, проникващи през прозорчетата, са израз на образа на Аллах като светлина за видимата действителност, символ на истината и духовната чистота, споделена между хората. Начупените геометрични форми по горната част на нишите, стените и купола на преддверието, типични за ислямското декоративно изкуство, са приспособени да улавят сенките и светлините и тяхната промяна в различни части на деня като по този начин се представят философските възгледи за редуването на доброто и злото, истината, съмненията и лъжата. Стилизираните скулптурирани изображения на слънца, звезди и луна са символи на властта, силата, ходенето по пътя на истината и мощта на познанието. Цялата голяма зала е опасана от златни калиграфски надписи на син фон, които са цитати от корана и имат за цел да осветят пространството с присъствието на свещените текстове.
Истинският саркофаг на Акбар е поставен в тъмно помещение с варосани стени, а над него разпръсква светлина красиво изработен маслен фенер.
В миналото това помещение е било украсено със стенописи, съдържащи образите на ангели, а златотъкани килими са застилали каменния под. Навсякъде около саркофага са били наредени дрехи, оръжия, книги и бижута, принадлежали на великия владетел. Днес пространството е голо и неприветливо пусто, като спомен за безрадостното царство на смъртта и преходността на човешкия живот. Реката на времето е отмила богатството, властта, младостта и страстите. Останал е само този каменен саркофаг и тишината, спотаена в тъмните ъгли, до които лъчите на фенера не достигат.
Онова, което връща живота в гробницата, е магията на нейната невероятна акустика. Молитвите, които свещениците четат понякога тук, изпълненията на флейта и гласовете на посетителите събуждат заспалото минало. Нежната и тъжна мелодия на флейтата се разтваря в мрака и създава усещането за безплътното присъствие на духа на онази епоха на приказност, величие и великолепие. И сякаш оживял от красотата на музиката, самия император седи невидим в тъмнината и слуша прелестните звуци, разпилени в пространството, така както е правил хиляди пъти в топлите следобеди във Фатехрур Сикри.
Изящната архитектура на мавзолея на Джала Уд-дин се подчертава от просторната градина - „Charbagh”, която го заобикаля. Зелените поляни някога били изпълнени с портокалови, смокинови и мангови дръвчета - символ на живота. Във въздуха се разнасял упойващият аромат на розите, жасмините, карамфилите, божурите, невените и маковете, образуващи завладяващи цветни килими.
В пресъхналите днес фонтани цъфтели прекрасни водни лилии и лотоси и се чувал тихия, успокояващ ромон на падащата вода. От двете срани на алеите растели кипариси, символизиращи смъртта, а плитките канали, захранвани от реката, носели прохлада по цялата градина.
С прелестта си, „Charbagh” била модел на ислямския рай. Ето защо един от надписите на Южната порта, водеща към тях и мавзолея гласи: „Това са градините на рая - влез в тях и живей вечно!" - така както тук завинаги ще живеят душата и славните дела на най-великият император на Индия от периода на мугалите - Джалал Уд-дин Мохаммад Акбар, постигнал своето безсмъртие чрез мъдрото си управление и красота, с която е изградена неговата гробница, победила със силата на изкуството отлитащото време.