Форт Джайсалмер - крепостта на бродираните къщи

Разположен сред пустинята Тар, Джайсалмер изниква като мираж от златните пясъци. Построен в 1156 г. от Раджа Равал Джайсал, който търсел ново място за своята столица, той е вторият най-стар форт в Раджестан след Читоргарх. Историята му е изпълнена с борби за независимост и героична саможертва.
По-голямата част от населението на цитаделата принадлежало към клана на бхати раджпутите, които били известни като отлични войни. Първоначално този клан населявал Пенджаб, но по-късно бил изтласкан от там и хората, принадлежащи към него, потърсили подслон в пустинята, която били принудени да превърнат в свой дом.
Управниците на Джайсалмер считат за свои родоначалници Джайтсимха, владетелят на бхати раджпутите и принц Деорадж. С тях дошла и титлата „Равал”, означаваща „принадлежащ към двора на владетеля”.
Според една легенда Деорадж щял да се жени за дъщерята на съседен владетел. По време на сватбата обаче, баща му и още 800 човека от неговото семейство били обкръжени и изклани. Принцът успял да се спаси с помощта на един брамин, като се преоблякъл като представител на тяхната каста. По пътя двамата се сблъскали с преследвачите на Деорадж, но умният брамин успял лесно да ги убеди, че човекът с него не е принцът, а брамин като него. За да е по-убедителен, светият човек взел храна от паницата на спътника си, нещо, което нито един свещеник не би направил, защото на брамините било забранено да ядат от паниците на хора от други касти. Така Деорадж избегнал смъртта и заедно с неколцината оцелели от неговия клан успял да възстанови предишната си мощ и да построи крепостта Деравар. По-късно той завзел Лаудрава и я направил своя столица.
През 12 век Равал Джайсал, по-големият син на Равал Дусадж от фамилията на Деорадж, се превръща в основателя на Джайсалмер. Когато преди смъртта си неговият баща посочва за наследник своя полу-син Виджейрадж Ланджа, той прогонва брат си Равал Джайсал от кралството Лаудрава. Равал сформира своя армия и с помощта на афганистанския военачалник Шихабудин побеждава войските на своя полубрат Виджейрадж и си връща Лаудрава. Тридневните грабежи, на които е подложен града, го превръщат в руини. Джайсал бил принуден да търси ново място за своята столица и докато проверявал местността около хълмовете Трикута, той срещнал отшелника Есул. Разбирайки, че Равал е наследник на клана Ядава, Есул му разказва стара легенда, според която бог Кришна дошъл до тези хълмове заедно с Бима от клана Пндива за религиозна церемония и предрекъл, че тук след много години ще бъде построена крепост, невидима за вражеските очи, а неин господар ще бъде човек от клана Ядава, от който произлизал и самият бог. Отшелникът показал на бъдещия владетел на Джайсалмер извора, който Кришна създал, за да утоли жаждата на Арджуна и надпис върху скалите, потвърждаващ пророчеството. Окуражен от думите на Есул и от надписа на скалата, Равал Джайсал преместил своята столица около хълмовете Трикута и създал в 1156 г. град, който кръстил на себе си - Джайсалмер.
Крепостта, защитаваща града, станала гнездо на раджпутските войни от клана бхати, които се прехранвали не само от плячката при своите завоевания, но и от таксите, с които облагали търговците, преминаващи покрай Джайсалмер, който се намирал на важен търговски кръстопът, свързващ Азия с Египет, Африка, Арабия и Персия.
В 1293 г. раджпутите бхати така вбесили султан Ала Уд-дин Килиджи като нападнали керван, пълен със съкровища, че той обкръжил града. След седемгодишна обсада, султанът успял да го превземе, а 24 000 жени и деца от крепостта се хвърлили в горящата клада, защитавайки честта си от нашествениците чрез древния обичай джаухар.
Дълго време след опожаряването си, Джайсалмер бил обезлюден. Новият му живот започнал с идването на власт на владетеля Равал Сакхал Сингх, който признал върховенството на мугалския император Шах Джахан. Този период бил запомнен с разцвета на управлението на принцовете на Джайсалмер. По време на ислямското нашествие, градът бил опожарен за втори път от султана Фероз Шах Туглах, като отговор на нападението на управниците на крепостта над негов лагер. След падането на цитаделата, последвал нов джаухар, в който намират смъртта си 16 000 жени. Останалите 17 000 мъже загиват при последната отбрана на цитаделата.
Джайсалмер преживял и много мирни години, когато мугалският император Акбар се оженил за една от джайсалмерските принцеси, а след него Шах Джахан поддържал управлението на благородника Сибала Симха, който се прославил в похода към Пешавар.
След властването на Равал Мулрадж в 1762 г., могъществото на форта бавно тръгнало към своя залез.

Разположена сред пустинята Тар, крепостта „Джайсалмер” прилича на прекрасен мираж, който променя цвета на златния пясъчник, от който е изградена, от изгрев до залез-слънце. Онова, с което тя пленява своите посетители, е феерията от цветове по дрехите на обитателите на града и приказните си хавелита и храмове с дантели от каменна резба.
Най-красивите от тези хавелита са: „Nathmal ki Haveli”, "Patwon ki Haveli”, „Salim Singh ki Haveli”. Всички те са домове на богати търговци или участници в държавното управление. Фасадите на тези сгради са поетична мозайка от многобройни ажурни резби и художествени детайли, организирани в невероятна хармония.
„Nathmal ki Haveli” било предназначено да служи за резиденция на министъра на владетеля на Джайсалмер Мохта Натмал. Архитекти на неговия дом били двамата братя Хати и Лули. Легендата разказва, че двамата се състезавали в майсторството на своя занаят и работели с различни инструменти в различни части на къщата, която в резултат получила своята неправилна форма. Фасадата на хавелито е изпъстрена с множество тераси, прозорци, балкони и пилари, изпъстрени с невероятна каменна резба, изобразяваща различни растителни и животински мотиви. Подобни мотиви са изобразени по широките стрехи, подпрени на фризове с ефирна каменна дантела. По ръбовете на тези стрехи, както и по конзолите, поддържащи издадените прозорци с арковидна форма и надвисналите балкони „Jharokha”, се намират символни скулптурирани изображения на пъпки на лотос. Парапетите на балконите са обиколени от ажурни паравани.
Тежестта на камъка изчезва, разтворена от олекотените форми и прецизната каменна дантела, покриваща всички стени на „Nathmal ki Haveli”. Каменните резби се допълват от приказността на дърворезбата на врата на дома и капаците на прозорците.
Не по-малко впечатляващ е и интериора на сградата, включващ множество фрески в типичния за Раджестан художествен стил. Пред главния вход на хавелито от двете страни на стълбището са разположени две скулптури на слонове в естествен ръст, които се възприемат като пазители на дома. Те поразяват с реализма на изображението и динамиката, излъчваща се от застиналите им тела.

„Patwon Ki Haveli” e едно от най-красивите хавелита в Джайсалмер. То е издигнато от богатия търговец Гуман Чант Патва и петте му сина, принадлежащи към мощния джайнистки клан Освал. Сред жителите на града хавелито е познато като дома на търговеца на брокат, защото Патва търгувал с копринени платове със златна и сребърна бродерия - брокати. На петте му етажа се редуват различни архитектурни форми, съчетали в единство изпъстрени с изящна каменна резба прозорци, допълнени с ажурни парапети и дърворезбени капаци, надвиснали балкони с извити стрехи и резбовани пилари, подпиращи арковидни извивки, изпъстрени с каменен филигран, тераси с олекотени каменни паравани, резбовани подпори, накацали по изящно изработената като каменна дантела фасада.
Интериорът на „Patwon Ki Haveli” поразява с богатството на изписаните с растителни мотиви стени и тавани, образуващи килим, събрал феерия от цветове, позлатените гравирани стенни изображения и позлатени фризове, разположени под таваните, изпъстрените с цветя и цветни венци вълнообразни арки, водещи към различните помещения на дома, нишите, съдържащи множество миниатюри в раджестански стил, стаи с огледални елементи за повече светлина, съчетани с невероятни художествени изображения, представящи сцени от ежедневния живот и живота на боговете. Уютът на хавелито се допълва от прекрасно изработените дървени мебели и резбованите изписани врати.

„Salim Singh ki Haveli” е построено от министъра Салим Сингх. То се намира близо до хълмовете на Джайсалмер. Сградата се отличава с олекотените си долни стени, върху които е поставен горният, богато орнаментиран етаж, съставен от обширна тераса, обикаляща цялото помещение. Парапетът на тази тераса е изработен под формата на ажурен параван, а над арковидните извивки, подпирани от резбовани колони, е разположена фина каменна дантела. Над покривните стрехи са наредени скулптури на пауни, свързани с прекрасни каменни резби. Покривът представлява съвкупност от множество стилизирани изображения на пясъчни могили.

Друг шедьовър на архитектурата в Джайсалмер е красивата кула „Tazia Tower”. Тя е изградена от мюсюлмански архитекти в чест на техните управници и представлява висока пететажна сграда, завършваща с красиво чатри. Кулата е построена по подобие на кулите, носени по време на процесиите на мюсюлманския празник Мухарам, на който се почита мъченичеството на внука на Мохамед - Хазарт Имам Хюсаин. Тези процесии са наричани Tazia Processions и от там идва името на кулата в Джайсалмер. Сградата е част от дворцовия комплекс „Badal Mahal”. Всеки неин етаж е опасан от балкони с парапети от каменен филигран и гравирани фризове, подпрени на красиви резбовани конзоли. Около стените са подредени подобни на чатрита арки с декорирани колони, над които се намират арковидни извивки, изпъстрени с растителни елементи. Между стрехите и куполите на арките също има множество извити каменни фризове. Цялата архитектурна композиция лежи върху обширна тераса, опасана от парапет с арковидни отвори и зъбчата горна част.

В Джайсалмер има група от джайнистки храмове, построени в архитектурния стил дилвара. Те са посветени на няколко джайнистки тританкари или учители, достигнали просветлението: Ришабдев, Парсванат, Самабавнат. Всеки един от тях е прекрасно произведение на изкуството, притежаващо скулптурирани колони с изображения на митологични същества, богове и хора. Сред приказните каменни дантели по храмовите тавани са разположени множество скулптури.
Скулптури и гравирани фризове са наобиколили стените, а балконите във вътрешността на храмовете са подпрени от мощни колони, декорирани с каменна резба и скулптура, между които са подредени вълнообразни конзоли от каменен филигран. Изящният интериор на джайнистките молитвени домове е приютил изображенията на тританкарите и главното джайнистко божество - Джина Махавира.

В покрайнините на Джайсалмер, в близост до езерото Амар Сагар, се издига джайнисткия храм „Адешвара”, построен от Патва Бафна Химат Рам. Цялата му фасада е нежна плетеница от каменна резба, събрала в себе си различни растителни и геометрични мотиви. Арковидната входна част с резбовани колони и каменен филигран с изображения на цветя поддържа издаден балкон, контрастиращ с белия си цвят на жълтия пясъчник на сградата. Големият купол на храма е разположен сред тераса, обградена от красив плътен фриз, декориран с резбовани изображения на цветя.
До горната част на сградата се достига по олекотено стълбище с ажурен парапет, подпряно на конзоли, изпъстрени с каменна резба. Същият парапет опасва и цялото покривно пространство на храма „Адешвара”. Красивите му куполи са изградени в архитектурния стил нагара и са украсени с множество декоративни мотиви.

Разположена сред златните пясъчни дюни на безводната пустиня Тар, крепостта Джайсалмер напомня на приказен мираж. Нейните храмове и изящно гравирани каменни хавелита напомнят за славните времена на владетелите, управлявали цитаделата, за творците, обезсмъртили имената си в произведенията на изкуството и архитектурата, които са създали, за керваните, преминаващи по дългите пътища към Египет, Африка, Арабия и Персия.
Времето в Джайсалмер е застинало, сякаш за да припомни мисълта на Буда, че животът е като сън, а съкровищата на света са мираж - подобен на самата крепост, чиято екзотична красота, видяна веднъж, не може да бъде забравена никога.