Джамията на Шах Джахан в Тата - (Badshahi Mosque). Една красива мечта, станала реалност

Джамията на Шах Джахан в Тата е като прекрасно стихотворение, събрало мъдростта и красотата на персийската литература. Тя е като приказно видение, дошло от света на фантазията. Нейният създател - мугалският император Шах Джахан, я издигнал от благодарност към хората на Тата, които го приютили в своя град по време на неговото изгнаничество заради бунта срещу баща му - император Джахангир.
Градът Тата се смята за наследник на древното пристанище Патала, съществувало по времето на Александър Велики. Това пристанище развивало усилена търговия с Александрия, а в периода 1592-1739 г. било управлявано от мугалските владетели.
През 1739 г., след битката при Карнал, градът попада в ръцете на персийския владетел Надир Шах и постепенно започва да запада.
Джамията в Тата е построена с червени тухли, между които е поставен бял хоросан.
Нейните стени са покрити с глазирана разноцветна мозайка с растителни и геометрични форми в типичен персийски стил.
До градината, сред която е разположена сградата, се достига през висока порта на четири нива, три, от които са с арковидни отвори, а останалите две притежават арковидни прозорци, покрити със сини каменни паравани. Портата е декорирана със синя мозайка, изобразяваща растителни и геометрични мотиви. Разстилащата се зад нея градина представлява символичен умален модел на персийските градини - chahar bagh. Типичната персийска градина се разделя на четири части посредством плитки водни канали или пътеки. Водните канали се събират в едно централно изкуствено езеро, а от своя страна всяка от четирите квадратни площи може да бъде разделена на още четири по-малки квадратни площи, които обикновено се засаждат с различна по вид растителност. Четирите главни водни канали са символ на четирите реки в рая, в които тече мед, мляко, вино и вода. Малките изкуствени езерца, където се срещат каналите с вода, носят името „A-Kawther” или извори на изобилието, а централното голямо изкуствено езеро се нарича „Езерото на вечността” и е мястото, където човек се среща с бога. Усещането за райски градини се засилва от наличието на зеленината - дървета, храсти, трева и от уханието на цветята. При градината на джамията в Тата, четирите централни водни канали обикалят около четири пътеки, които се събират в един кръстообразен подиум, разделяйки градинската площ на четири части. Страничните водни канали водят към централния вход на джамията и към входа на градината. Тяхната вътрешна повърхност е оцветена в синьо, а бордюрите им са от червена глазирана керамика. Цветовете на каналите съвпадат с цветовете на глазираната керамика на фасадата на сградата, образувайки с нея едно цяло. Вътрешното дворно пространство на джамията е оградено от стена с три портала. Централната порта е от източната страна като от ляво и дясно на нея се разполагат две по-ниски нива с айвани и вградени в тях арковидни врати.
Айваните и вратите са обточени с пана от синя глазирана керамика с множество растителни и геометрични фигури, които контрастират на червените тухлички на стената и създават усещането за невероятна лекота и елегантност. По ограждащите двора стени са наредени арковидни прозорци с ажурни сини каменни паравани, гледащи към вътрешните коридори на джамията. Върху покривните части на залата за молитви, входовете от изток, юг и север и покритите галерии се издигат бели куполи, броят, на които достига 93. Арковидните входове на галериите във вътрешния двор са декорирани със синя глазирана мозайка с геометрични, растителни мотиви и арабески. Фасадите на айваните и повърхностите на вградените в айваните врати, водещи в двора и към залата за молитви са покрити с приказен килим от мозаечни арабески и цветя, обградени с тънки фризове от оцветени в светлосиньо, тъмносиньо и бяло тухлички. Самите арковидни айвани са опасани от фриз с калиграфски надписи.
Входната порта е построена под формата на обширно помещение с няколко купола, наподобяващи големи слънца, в които са вградени хиляди цветя, изработени от глазирана мозайка, листенцата, на които са като звезди. Стените на входното помещение са застлани с килими от глазирана керамика, събрала в хармонично единство цветни и геометрични мотиви в оранжеви, сини, червени и бели цветове. По долната страна на стените могат да се видят красиви пана в типичен персийски стил, оградени с кантове от боядисани в светлосиньо, тъмносиньо и бяло продълговати тухлички. Раздвижеността на входната зала се постига с начупената структура на стените и неправилните мозаечни кантове, обграждащи куполите.

Молитвената зала на „Badshahi Mosque” е истинско творение на изкуството. Тя има октагонална форма, а по стените й са разположени арковидни ниши с полукуполи, съчетали в своите мозаечни изображения отворени ветрила, арковидни пана с цветни и геометрични мотиви, сложни плетеници от кантове от червени тухлички и керамични гирлянди от цветя, продълговати пана с нежни окраски, напомнящи персийски килими. В арковидните ниши около михраба са вдадени големи арковидни прозорци с каменни паравани, пропускащи светлина в помещението. Самият михраб, както и многоъгълното пространство под купола, са обточени с правоъгълници с калиграфски надписи, цитиращи строфи от Корана. Между тях и арковидните ниши се разпростира феерия от керамични мозайки със сложни арабески, разпръснати цветя и медальони. Куполът на молитвената зала прилича на голямо звездно небе, изпълнено с пъстри венчета от цветя и звезди в меки пастелни цветове. Той е хванат в причудливата заобикаляща го паяжина на начупените кантове, които оформят пространства като символични слънчеви лъчи, събрали в застинала керамична карти на всички цветя от градините по земята. В този разлята палитра от оранжеви, сини, червени и кафяви цветове са вплетени абстрактните изображения на слънчогледа, слънцето, Звездата на пророците и огромно разцъфнало цвете. Величествената скулптурирана куполна фантазия лежи върху многоъгълно пространство, изпълнено с арковидни пана и прозорци, покрити с нежни каменни паравани. Цялата зала е като невероятна картина, излязла от приказен сън, окъпан в светлина.

Покритите галерии на джамията на Шах Джахан са истински лабиринт от арки и куполи
с многообразни архитектурни форми, създаващи прекрасна акустика. Всеки един купол се отличава от другите по своето оформление и керамични мозайки. Една част от тях са като стилизирани разтворени цветя, други съдържат красиви съчетания от вплетени във венчета цветя и звезди, обрамчени от мозаечна дантела с растителни мотиви, а трети са с увеличаващи се по размер кръгове. Галериите се осветяват от арковидни прозорчета със светлосини каменни паравани, декорирани с керамични пана с цветя и арабески. Необичайното при джамията в Тата е липсата на минарета, което я прави много по-различна от всички други сгради в мугалски стил и издава желанието за архитектурно експериментиране, богата фантазия и новаторство на нейния създател Шах Джахан.

Поет, император и мечтател, той спокойно може да каже за себе си същите думи, които е написал в стихотворението си поетът суфист Сачал Сармаст:
„Приятелю, това е единственият начин да разбереш правилния път:
Не върви по пътя на другите,
дори по пътя на светците не ходи!
Не следвай никого...
Махни воала от лицето си!
Аз съм това, което говорят за мен:
Някои казват, че съм поет, други казват,
че съм магьосник,
но аз съм това, което всъщност съм....!”

Невероятната красота на всички архитектурни паметници, създадени от мугалският император, поразяващи хората със своята приказност както в миналото, така и до днес, са израз на вечно търсещият дух на Шах Джахан, стремящ се към съвършенство и превръщане на мечтите в реалност.