Религии в Индия » Джайнизъм

Джайнизмът е една от най-миролюбивите древни религии, която проповядва ненасилие към всички живи същества. Той възниква през периода 9-6 в. пр. н. е. в Индия.
Джайнистите смятат, че растенията, животните, хората, притежават Джива или душа, която има безсмъртна, божествена същност, не принадлежи към материалния свят и е неразрушима и неизменна. Душите на всички живи същества са еднакво ценни и отношението към тях трябва да е изпълнено с уважение, любов и състрадание.
В тази религия истината и знанието могат да бъдат предавани на хората от различни епохи от учители, които се наричат тиртханкари. Те са личности, достигнали просветление и станали духовни учители и водачи на онези, които вървят по пътя на истината и търсят духовно извисяване и нирвана. Един от тези тиртханкари е Махавира, който се приема за основоположник на джайнизма.
Вардхамана Махавира бил царски син, роден в 599 г. пр. Хр. в палата Кундаграма в североизточна Индия. Баща му бил крал Сидхарта, а майка му кралица Тришала. Преди да се роди, в царството започнали да се случват хиляди хубави събития, а майка му сънувала сън, че синът й ще се превърне във велик учител. Крал Сидхарта, който бил отличен астролог, разбрал, че детето, което очаква, ще освободи света от страданията и нещастията. Щом принцът се родил, баща му започнал да търси подходящ учител, който да предаде на неговия син всички необходими му знания. По време на обучението, учителят се убедил, че ученикът му притежава повече познания от самия него. Момчето било не само умело в науката, но и в боравенето с различни оръжия, то се отличавало със смелост, съобразителност и сръчност. Често Махавира прекарвал дълги часове в медитация, духовно усъвършенстване и усамотение, като се интересувал от редица религиозни въпроси и търсел начин да се откъсне от земните привързаности. На тридесет години принцът напуснал своя дворец и станал скитащ аскет, прекарвайки като такъв дванадесет години от живота си, обикаляйки из страната непрекъснато, с изключение на дъждовния сезон. След тези дванадесет години, той отделял голяма част от времето си за медитация и се стремял да не наврежда на нито едно живо същество. Живеел в сламени колиби, под вековни дървета, в работилници, градини, гробища, пещери, навсякъде, където успеел да намери подслон. Хранел се скромно с каша, боб, ориз, дори със стара или студена храна, развалено зърно, каквото имал на разположение, или му били дали смилилите се над него хора. Понякога дори забравял да пие вода и споделял с просяците и бедните оскъдните се запаси. Боговете често подлагали принца на изпитание или му предлагали своите услуги.
Един ден бог Сангама приел образа на голяма змия и се приближил до отшелника - принц, очаквайки да го уплаши, но Махавира взел змията в ръцете си, за да предпази другите от нея и нея от другите, отнесъл я на безопасно разстояние и я пуснал да си върви. По лицето му не личала и следа от уплаха, а само състрадание и кротост.
Друга легенда разказва, че създателят на джайнизма седял в дълбока медитация край едно село, когато до него се приближил пастир и го помолил да наглежда воловете му, докато той отиде в къщи, за да издои кравите си. Без да дочака отговор от Махавира, пастирът се отдалечил, оставяйки стадото си край медитиращия отшелник. Като се върнал, мъжът не намерил воловете и започнал да проклина принца, а после тръгнал да търси животните. По някое време, пастирът отново дошъл при Махавира и, за негова изненада, цялото стадо било налягало около принца, който продължавал да седи спокойно, отдаден на медитацията си. Селянинът помислил, че отшелникът го разиграва, взел едно въже и започнал да го налага с него, докато някаква ръка не го спряла. Вдигайки очи, пастирът видял пред себе си царят на боговете Индра, който му рекъл: „Спри! Този аскет е принц Махавира, син на цар Сидхарта!”. Когато чул това, пастирът се засрамил от постъпката си и изплашено се прострял в краката на бога и принца, молейки за прошка. Синът на цар Сидхарта отворил очи, погледнал селянина и с усмивка му помогнал да се изправи, като му простил от сърце. После Махавира съзрял Индра, който стоял настрани и наблюдавал случващото се. Когат пастирът си тръгнал, богът на бурите се приближил и смирено казал:
„Хората от тези земи са неуки и не разбират твоето учение, позволи ми да бъда твой пазител и да те съпровождам по дългия ти път.”
„Знанието и духовното извисяване се постигат само със смелост, собствено усърдие и труд. Не е възможно постигането на знание с помощта на другите. Само ако личността сама си помогне, ще достигне до истината и висшето познание.” - отвърнал Махавира, благодарил на Индра за предложението и се отдалечил по прашния път.

Когато посетил слабо познатата Ладха, населението го нападнало, пуснало кучетата си след него, намазали го с кал, в опита се да го прогонят, но благодарение на силната си воля, самоконтрол и мъдрост, принцът - отшелник успял да оцелее.
Веднъж, след изморително скитане, седейки под дървото Шала, в градина, близо до река Риджувалука, създателят на джайнизма се почувствал абсолютно спокоен и щастлив, сякаш безгрижно се препичал на летните слънчеви лъчи. Съсредоточавайки цялото си съзнание, мислите и чувствата си в процеса на медитация, Махавира успял да постигне просветлението или състоянието на абсолютно познание - Kevala Jñāna.
Дълги години основателят на джайнизма обикалял страната, разпространявайки своите философски възгледи сред онези, които проявявали интерес към тях и търсели пътя към духовното усъвършенстване. На 72 годишна възраст, Махавира достига до мокша и нирвана и е кремиран в град Павапри, щата Бихар. На мястото, където за последен път е преподавал своето учение, е издигнат храм, наречен „Samosharan”, а на мястото на кремацията се извисява храмът „Jalmandir”.

Философията на Махавира съдържа осем основни принципа - три метафизични и пет етични. Основните метафизични разбирания на джайнизма могат да се обобщят с думите: „uppanneyi va”, „vigameyi va” и „dhruveyi va” или всичко се създава, всичко се разрушава и всичко се запазва. Едното не може да съществува без другото, защото и трите са взаимосвързани. Тази философия определя виждането за Anekāntavāda, според което възприемането на реалността е различно в зависимост от гледната точка на възприемащия. В същото време нито едно от различните възприемания не е абсолютната истина. До абсолютната истина могат да достигнат само онези, които са постигнали Kevala Jñāna - абсолютното познание. Ето защо възгледите и вярванията на всеки един човек трябва да се уважават, независимо от различията, с които са изпълнени. Поотделно, тези възгледи създават многообразна картина на действителността, но обобщени, могат да доведат до постигането на истината.
Пътят до достигане на истината преминава през различните гледни точки - това се нарича Syadvada или зачитане на мнението на другите.
Nayavāda е учението за различните гледни точки, които отразяват различни аспекти на действителността. Когато се говори за дадено свойство на предметите, не означава, че тези предмети не притежават и други свойства. Обсъждането на конкретен аспект на заобикалящия ни свят, не значи пренебрегване на останалите, за момент те са просто без значение за конкретната тема на философския спор, който ни дава възможност да разберем само част от реалността.

В метафизиката на джайнизма съществуват понятията Jīva - душа, Ajīva - недуша и Tattva - философско схващане, обясняващо природата и решенията за преодоляване на човешките слабости и затруднения.

Джайнистите вярват, че душата - Jīva се различава от тялото, което я приютява. По природа тя е чиста и притежава способност за безкрайно познание, безкрайни варианти на чувства, безкрайна енергия, безкрайно блаженство, но тези й качества често са нарушавани от кармата. Prana е присъщата способност на Jīva да извършва определени действия:
- Shrotrendriya Prana - способност да чува;
- Caksurendriya Prana - способност да вижда;
- Ghranendriya Prana - способност да усеща аромат;
- Rasanendriya Prana - способност да усеща вкус;
- Sparshanendriya Prana - способност да докосва;
- Manabala Prana - способността да мисли;
- Vacanabala Prana - способност да говори;
- Kayabala Prana - физически способности;
- Shvasocchvasabala Prana - способност да диша;
- Ayushyabala Prana - способност да живее (смята се, че всяко живо същество живее толкова дълго, колкото му позволява Ayushyabala Prana).

Основните характеристики на душата са две - Cetana (съзнание) и Upayoga (познание и възприемане, усещане). Jīva преживява раждането и смъртта, но тя не е нито наистина създадена, нито наистина разрушена. Всяко живо същество притежава душа и поради тази причина към всяко живо същество човек трябва да се отнася като към самия себе си - с уважение, разбиране, любов и състрадание. Не трябва да се вреди на никой, а единствено да се прави добро. Всяка душа е отговорна за живота си в миналото, настоящето и бъдещето. Освобождавайки се от кармата при достигане на нирвана, душата постига абсолютното блаженство, знание, просветление и щастие.
Ajīva - недуша са петте неживи елементи (същности без съзнание), които заедно с душата изграждат Вселената: Dharma-Astikaya - движение (среда) е мястото във Вселената, определено за движение на Jīva и всички останали тела, Adharma-Astikaya е мястото за покой, където движението е ограничено и се противопоставя на вечното движение, Akasha-Astikaya е цялото пространство на Вселената, което осигурява място за присъствието на всички видове същности. Това пространство се дели на Lokakasha - обитаема среда и Alokakasha - граница във Вселената, зад която не съществува нищо друго, освен празно пространство.
Pudgala е материята, която е съставена от твърди, течни и газообразни вещества, които съставят физическата основа на Вселената. Съществува фина невидима материя - атоми, субстанцията на кармата, материя, която може да се почувства, помирише, вкуси, чуе; фина материя, намираща се в непрекъснато движение, която поражда непрекъснато съединение и разединение: слънчевите лъчи, тъмнината и сенките, която може да се види, но и не да се пипне; материя, която, след като бъде разделена, може да се съедини отново от самата себе си - водата, олиото, газовете, маслото; материя, която може да се види и пипне, но веднъж разделена, може да се съедини само чрез трето вещество или вид материя - камък, метал, стъкло, пластмаса...
Всички те носят името Skandha - всяко нещо, което има материална маса. От своя страна Skandha има две измерения: Skandha-desa - част от цялата материя и Skandha - малките частички материя, които не могат да се делят повече.
Във Вселената съществуват два основни принципа: принципът на движението - (Dharma) и този на покоя - (Adharma), без които цялата вселенска структура би била нарушена. Kala означава време, цикличност на времето, част от принципите на сътворението и изначалната субстанция, от която е изградена Вселената - Prakrti.

Следващият принцип на джайнизма е Asrava или прилив, натрупване на карма от душата. Тя може да се раздели на:

Punya - дела, думи или мисли, които натрупват положителна карма. Такива могат да бъдат: пречистващи мисли, раздаване на храна на бедните, осигуряване на подслон на нуждаещите се, състояния на духовно щастие и др.

Papa - думи, мисли или дела, натрупващи отрицателна карма като: насилие, гняв, обиди, неприятни състояния на духа, ревност, измами, лъжи, привързаност към предмети, богатство, земни удоволствия...

Bandh представлява привързване към кармата или дейност и мисли, които не позволяват на душата да се освободи от кръга на прераждане и да достигне нирвана. Съществуват няколко вида пречки:
Mithyātva - незнанието и ограничеността на възгледите, които не позволяват да се види истинската същност на света;
Avirati - неспособността да се ограничат отрицателните действия, които нараняват личността и другите около нея;
Pramāda - нехайство, мързел, липса на стремеж към духовно усъвършенстване и неправилни действия на ума и тялото;
Kaṣāya - негативни емоции, ревност, гняв, злоба, високомерие, прекалено възгордяване;
Yoga - действия на съзнанието и тялото, които могат да се превърнат в отрицателни за привързаността на душата. Кармичната материя трае толкова дълго, колкото душата е зависима от земните привързаности и страстта. След изчистването на тази кармична материя, личността може да достигне до Kevala Jñāna;
Samvara е процесът, възпрепятстващ натрупването на отрицателна карма. Той се осъществява чрез: контролиране на ума, речта, съзнанието, чрез прошката, милосърдието, състраданието, търпението, медитацията, духовните практики;

Nirjara - изчистването на натрупаната карма може да бъде външно и вътрешно.

Външното (Bahya tapas) се изразява в:
- Anasana - аскетизъм и пост;
- Avamodarya - ядене само веднъж на ден;
- Vrita sankshepa - контрол на желанието за храна и материални неща;
- Rasa parityaga - неупотребата на мляко, захар, пречистено масло, олио, сол, извара, деликатесни и стимулиращи храни.

Вътрешното пречистване се състои от:
- Prayaschita - покаяние за лошите дела;
- Vinaya - практикуване на любезност и милосърдие;
- Vaiyavritya - помагане на другите: бедните, сираците, възрастните, монасите, слабите, инвалидите, без да се очаква нещо в замяна на помощта;
- Swadhyaya - себепознание и познание посредством учене, четене, усвояване на древната мъдрост, стремеж към духовно усъвършенстване, интерес към науката;
- Vyutsarga - изоставяне на: греха, гнева, злото, агресията, завистта, ревността, страстта, алчността и дистанциране на душата от тялото;
- Dhyana - медитация и съзерцание.

Към всичко това се прибавят петте джайнистки обещания за себеконтрол:
Ahiṃsā - ненасилие: непричиняване на вреда, болка или страдание, на което и да е живо същество с думи, мисли или дела и неотнемане на неговия живот. Джайнистите спазват строга диета, като не ядат месо от животни, които са специално убити заради тях, отхвърлят лова и дори земеделието, защото то унищожава дребните насекоми и животинки, обитаващи почвата. Представителите на тази религия са вегетарианци и заради възгледите си да опазват растенията от унищожение, откъсват и използват само онези, които са най-необходими за тяхното оцеляване. Те носят маски на лицето си, като смятат, че по този начин предпазват живота на насекомите, които могат да бъдат погълнати или вдишани и замитат пътя пред себе си със специални метлички, за да не настъпят някое насекомо.
Някои от тях не носят дрехи, не само за да покажат откъснатостта си от материалното, но и да запазят живота на животинките, които могат да се оплетат в дрехата. Поради същите причини, питейната вода се прецежда, а ходенето нощем е забранено.
По отношение на хората, поради факта, че нараняването е не само с дела, но и с думи, строго се забранява изричането на обиди, уважават се възгледите на другите и, ако истината може да предизвика страдание, се премълчава. Допуска се причиняването на вреда единствено при самозащита при воденето на война.
Джайнистите са убедени, че всички живи същества във Вселената, независимо от своя размер, вид, форма, устройство, са еднакви и не трябва да бъдат убивани или наранявани. Те имат нужда да живеят в покой и хармония помежду си, като нито едно от тях не трябва да убива друго, освен заради собственото си оцеляване, защото всички имат право да изживеят живота си, да бъдат обичани, защитавани и към тях да се отнасят с любов, разбиране и състрадание.
Джайнистката философия твърди, че всички форми на насилие и агресия, всички обиди, пренебрежения трябва да бъдат забранени и избягвани, защото нараняването на другите е все едно да нараняваш самия себе си. За джайнистите защитата на живота е висша форма на милосърдие и великодушие, която човек може да прояви. Джайнистките монаси и монахини, както и техните последователи, съблюдават това правило и го отстояват дори с цената на собствения си живот.

Satya - говоренето на истината, е задължително за джайнистите. Изричаните думи трябва да бъдат учтиви, полезни, лишени от гняв, обиди, лъжи, високомерие. Изричането на истината е присъщо на хората, притежаващи висша форма на самоконтрол и морална сила. Според джайнизма, лъжата не може да промени истинската природа на истината, нито да скрие истината и поради това е безполезна. Тогава, когато истината може да нарани някой, да му причини страдание, тя може да бъде премълчана.

Asteya означава, че не може да се отнеме онова, което не е предложено доброволно. Този принцип ограничава отнемането на чуждо притежание с измама, лъжа или насилствено. Никой не трябва да кара другите да крадат или да отнемат имущество с измама. Всеки трябва да се задоволява с толкова, колкото му е нужно, за да живее добре. Същото правило се отнася и за отнемането на човешкия живот. Ако нещо се дава от сърце, то тогава действието има полза и за двете страни и донася щастие, добронамереност и мир, но ако се дава неохотно, донася само вреда и страдание, както на даващия, така и на този, който получава дара.

Brahmacharya - контрол на желанията и чувствата, аскетизъм и обет за безбрачие.

Aparigraha - непривързаност към хора, места и материалното, отричане от имущество и социални контакти. При превръщането си в монах, джайнистът трябва да напусне дома и семейството си и да се отдели от притежаваните вещи, защото тяхното притежание е илюзорно. Духовното просветление може да бъде постигнато единствено чрез аскетичен живот, далеч от обществото, защото преследването на материалното разхищава енергията, необходима за духовното развитие.

Aparigraha - непривързаност към хора, места и материалното, отричане от имущество и социални контакти. При превръщането си в монах, джайнистът трябва да напусне дома и семейството си ида се отдели от притежаваните вещи, защото тяхното притежание е илюзорно. Духовното просветление може да бъде постигнато единствено чрез аскетичен живот далеч от обществото, защото преследването на материалното разхищава енергията, необходима за духовното развитие.

Moksha означава освобождение от кръга на прераждането, спасение на душата от страданието. Джайнистите смятат, че освободените души постигат вечно познание, вечно блаженство и просветление, доближават се до божественото начало, превръщайки се в Arihant (духовни водачи) и Siddha (души, които вече не се прераждат). Тези висши създания населяват Siddhashila - света на просветлените.

Karma означава причина, следствие, съдба. Тя показва как действие от миналото има своите положителни или отрицателни последствия в бъдещето. Кармата кара личността да носи отговорност за делата си и е израз на свободната воля на хората. Много от вярващите виждат в кармата вмешателство на боговете, докато други я определят като естествен причинно-следствен процес, който има духовен произход и е натрупване на последователни действия, имащи своето отражение в миналото, настоящето и бъдещето.
Според джайнизма, душата е първично чиста и способна на безкрайно знание, безкрайно блаженство и безкрайна енергия. Кармата по своята същност представлява малки, едва забележими частички, разпръснати из цялата Вселена, които се полепят по душата и я натоварват положително или отрицателно. Тази материална карма се нарича dravya karma. Благодарение на нея се формира кармичното тяло, увито в мрежите на кармичните молекули. Произтичащите от кармата емоции носят името bhava karma.
Кармата се дели на отрицателна - Ghati karma и положителна - Aghati karma. Различните типове карма засягат по различен начин душата и нейните способности. Това нейно свойство е наречено Prakriti bandha и се поделя на осем части: Jnana-varaniya karma - засяга способността на душата за неизчерпаемо знание; Darasna-varaniya karma - засяга способността за перфектно преживяване; Mohniya karma - създава илюзии и потъмнява представата на душата за нейната истинска същност; Antaraya karma - засяга безкрайната енергия на душата, пречи на хората да вършат добро и отслабва тяхната воля; Vedniya karma се отнася до блаженството на душата и създава привързаност към удоволствията, от отсъствията, на които се поражда и душевната болка; Nama karma - тази карма замъглява представата на душата за нейната нетленност и илюзорно я свързва с тялото и неговите ограничения и желания; Gotra karma - засяга себеконтрола, самообладанието и спокойствието и се отразява на социалните и семейни отношения; Ayu karma - затъмнява представата за вечността на душата.

Кармата може да оцвети душата в няколко цвята: черно - за хората, които не познават милостта и състраданието и са ревниви, агресивни и жестоки; синьо - хора, които са горди, лениви, надменни, мамещи другите, страхливи, лъжци и непризнаващи нито една религия; сиво - за меланхоличните и депресивни натури, които са отмъстителни и намират недостатъци на другите, без да виждат своите собствени; червено - хората, които правят разлика между доброто и злото и са добри, приветливи, мили, религиозни, толерантни; жълто - за всеопрощаващите личности, които прощават дори на враговете си, спазват своите обещания, притежават самоконтрол и непривързаност към земните неща; бяло е цветът на духовно възвисените личности, спазващи всички принципи на джайнизма, прощаващи на всички, състрадателни и мили, спокойни и духовно уравновесени, негневливи и стоящи близко до състоянието на мокша.

Разрушаването на кармичните връзки и изчистването на кармата може да се извърши чрез: контролиране на съзнанието, мисълта, думите и действията; извършването на добри дела, състрадателност, милосърдие, търпение; медитиране върху Вселенската истина; следване на пътя на истината и доброто и формиране на невъзмутимост и себеконтрол; спазването и тренирането на духовни практики, свързани с духовното усъвършенстване.

Основната молитва в джайнизма е „Navkar-mantra”:

Namo Arihantanam: Прекланям се пред просветлените души;
Namo Siddhanam: Прекланям се пред душите, постигнали свобода;
Namo Ayariyanam: Прекланям се пред религиозните ръководители;
Namo Uvajjayanam: Прекланям се пред духовните учители;
Namo Loe Savva Sahunam: Прекланям се пред всички монаси по света;

Eso Panch Namukkaro: Тези пет преклонения правят възможно Savva Pava; Panasano: разрушаването на всички грехове и това е Mangalancha Savvesin - най-голямата радост от всички форми Padhamam Havai Mangalam, на радост.
С тази молитва джайнистите показват своето преклонение пред духовно извисените личности и напомнят на последователите на джайнизма за тяхната основна цел - нирвана.

Според джайнистката космология, времето е безначално и вечно. То може да се подели на два големи етапа, съдържащи шест различни епохи: Utsarpiṇī - време на разцвет, възход, просперитет и щастие за цивилизациите и Avasarpiṇī - време на упадък и скръб. Пълното завъртане на колелото на времето носи името Kalpa.

В Джайнизма Вселената се дели на три части: Urdhva Loka - светът на боговете; Madhya Loka - светът на хората; Adho Loka - светът на демоните и адските създания.
В най-горния край на Вселената се намира Siddhasila - светът на освободените от колелото на прераждането души, обитаван от просветлените същества, почитани от джайнизма. В небесния свят (Urdhva loka) съществуват шестнадесет свята, обитавани от божества, които носят името Devaloka. За разлика от по-висшите небесни светове, по-нисшите имат йерархична организация, подобна на земните царства.

Светът на някои божества, хората, растенията и животните се нарича Madhya Loka и се дели на три части: свят на блестящите божества - Jyotishka devas; свят на боговете - посредници - Vyantar devas; свят на хората, растенията и животните.
Земята е и мястото, откъдето единствено може да се достигне до просветлението.

Подземният свят се нарича Adho Loka (Naraka) - мястото на голямото страдание, което се отъждествява с ада. В джайнизма съществуват седем вида ад, които се населяват от същества, които имат променливи, трансформиращи се в различни образи, тела. Те не могат да бъдат убити, защото дори след смъртта си се раждат отново и отново. В ада пребивават и натоварените с много грехове души, които биват подложени на безброй мъчения.

Джайнистите не приемат съществуването на Бог или много богове, както при останалите религии, но те вярват в извисените духовно същества, които са достойни за почитане. Единственият бог за джайнистката религия е чистата душа, която е способна на безкрайно познание, щастие и вечност. Всеки един човек може да бъде добър, защото във всеки един е скрит потенциала, който може да направи душата му чиста и перфектна. Джайнистите не вярват в създаването на Вселената от Бог и поддържането й от него, както и в Страшния съд, защото всичко според тях е в ръцете на хората и се определя от кармата. Те не молят духовно възвишените същества за нищо, а само се прекланят пред тях поради схващането, че всеки, който изисква подчинение, не е добър като личност и не притежава съвършена душа - следователно не може да бъде божество. Всички съвършени души са равни.

Основните празници, чествани от джайнистите, са рожденият ден на създателя на джайнизма - Махавира (Mahavira Jayanti), празникът на светлината - Дивали и Paryushana.

Постът при джайнистите се спазва на големи празници или като метод за пречистване на кармата при аскетичния начин на живот. Джайнистите са вегетарианци, но вярват, че използването на плодовете, растенията и зеленчуците, макар и в минимално количество, причиняват страдание на растителните видове, дърветата и живите организми, живеещи по тях, ето защо, дори вегетарианството натрупва отрицателна карма, която може да бъде намалена чрез поста.
Джайнистката религия приема няколко вида пост: пълен - когато не се приема храна и вода за известно време; частичен (Vruti Sankshepa) - когато се приема вода и храна в малко количество, за да се засити глада; Rasa Parityaga - приемането на предпочитани храни.
По примера на Махавира, някои от джайнистките монаси постят по шест месеца.

При джайнизма съществува и специална форма на пост, наречена Sallekhana (Santhara), прилагана при случаите, когато индивидът сметне, че е изпълнил целта на своя житейски път, когато се чувства много стар и прекалено болен. Тази форма на избор на време за смъртта на индивида чрез пост, която освобождава от колелото на прераждането и пречиства кармата, е обект на противоречиво приемане от обществото и законите на Индия.

Целите на джайнистките молитви е много различна от целта на молитвите в останалите религии, защото джайнистите не я използват, за да измолят лично щастие, просперитет, здраве или други облаги, а за да се преклонят пред духовно извисените личности - tirthankaras. При това преклонение, те не се прекланят пред конкретния образ на личността, а пред идеала за съвършенство, който тя представлява и е постигнала. Обикновено последователите на тази религия се молят самостоятелно. Общите молитви се провеждат на големи празненства. Смята се, че тъй като tirthankaras са надраснали земните привързаности, свободни са от страсти и чувства, боготворенето им, с цел спечелване на тяхното благоразположение, е напълно излишно. Молитвата е полезна за напомнянето на основната цел на учението - нирвана, за духовното усъвършенстване, фокусирането върху духовните практики, унищожаването на вредната карма, разбуждане на вродената божественост на душата, припомняне на вярващите за духовните примери, които трябва да следват.

Всекидневната джайнистка молитва се произнася на древния Ardha Magadhi диалект и в нея се казва:
„Прекланям се пред постигналите приживе вечно познание, които водят другите по пътя, достигащ до вечния живот и освобождението на душата. Прекланям се пред тези, постигнали висшето познание и освобождение на душата си от кармата.
Прекланям се пред тези, които са постигнали духовно извисяване чрез самоконтрол и саможертва.
Прекланям се пред тези, които разбират истинската същност на душата и учат, че духовното е по-важно от материалното.
Прекланям се пред онези, които стриктно спазват петте обета на джайнизма и ни вдъхновяват да живеем праведен живот.
На тези пет типа възвишени души поднасям моето възхищение.
Тази молитва ще помогне да премахна греховете си и ще донесе щастие и блаженство.”.

Заедно с всекидневната молитва, се произнася и молитва, с която се иска опрощение от всички живи същества, дори от дребните и незабележими насекоми, на които молещите се може да са причинили вреда:
„Давам прошка на всички живи същества и дано те да ми простят.
Живея в мир с всички живи същества и не храня омраза към нито едно от тях.
Моля за прошка, ако съм наранил чувствата им съзнателно или несъзнателно, чрез моите действия в този и предишния живот...
По-добре да загубя моя живот, но не и способността си да прощавам!”.

Животът на джайнистките монаси е много скромен. Те живеят в малки общности, не проявяват чувство за собственост, чувство на привързаност към собствения си живот, своето семейство, роднините и земните неща. Упражняват контрол над страстите, чувствата, емоциите, гнева и нежеланите действия. Отдадени са на молитви, обучение и духовни практики. Някои от тях, като аскетите от джайнисткото направление Digambara, отричайки всяко притежание, ходят голи, като единствените предмети, които носят със себе си, са метличка от паунови пера и съд за вода. Животът на джайнистките монаси - аскети не е лек. Те нямат постоянен дом, скитат от едно място на друго, независимо от разстоянията, като не използват превозни средства и ходят боси. Монасите не си служат с телефони, не използват ток и се хранят само с онова, което хората им дават.

Най-обобщено, джайнизмът твърди, че:
Всяко живо същество притежава душа;
Всяка душа носи божественото в себе си и е способна на безкрайно познание, безкрайна енергия, безкрайна сила, безкрайно щастие и безкрайни усещания;
Всяко живо същество трябва да бъде уважавано, обичано така, както някой обича и уважава себе си, неговия живот не трябва да се отнема или да му се вреди;
Всяко живо същество се ражда като божествено, демонично или човешко създание, в зависимост от своята карма;
Всеки сам определя съдбата си в този или друг свят;
Когато душата се освободи от кармата и колелото на прераждането, тя преминава в нирвана и се превръща в просветлена душа;
Ненасилието е основата на правилната вяра, правилното познание и правилното действие;
Правилната вяра, правилното познание и правилното действие са пътят към постигането на освобождението на душата от колелото на прераждането;
Сведи до минимум своя стремеж към притежание и води живот, полезен за теб и другите. Притежанието на един предмет не е обсебване. Привързаността към него е обсебване;
Радвай се на компанията на мъдрия и светия, бъди милостив към страдащите и толерантен към различните от теб;
Важно е да не се пилее човешкия живот с лоши дела, а да се оползотворява в издигане по стълбата на духовното усъвършенстване;
Четири неща са трудни за душата: раждането на човека, познаването на закона, вярата в него и следването на пътя на истината;

Като една от най-миролюбивите религии, джайнизмът се прекланя пред всяко живо същество, пред божествената му същност, безкрайните способности на душата за познание и усъвършенстване и пред онези, които са достигнали до просветлението.
Тази религия дава шанс за свобода, щастие и развитие на всичко, изпълнено с живот - от човека, до едва забележимото насекомо и учи на състрадателност, милосърдие, разум, мъдрост и начини за смислено изживян живот.