Бхангарх - прокълната крепост на духовете

Слънцето бавно залязва и малкото туристи бързат да напуснат руините на Бхангарх (भानगढ़). Никой не иска да остане в прокълнатия град, когато последните лъчи докоснат хоризонта. Това е единствената историческа забележителност в света, пред която от правителството на Индия и археологическото дружество е поставена табела, която гласи: „Влизането в крепостта Бхангарх преди изгрева и след залеза на слънцето е строго забранено! Нарушителите ще бъдат наказани!”.
Какво прави този древен град толкова опасен за посетителите и защо всички изпитват страх, когато слънцето залязва? Хората, които го посещават разказват, че изпитват странното усещане на неспокойство, напрежение и несигурност. Някои от тях чуват гласове, музика, плач на жени и ужасените викове на бранителите на крепостта. Из тъмните коридори на изоставения дворец други виждат странни светлини и призрачни фигури, които се плъзгат по стените. Нито един войник от индийските войски не иска да бъде част от операцията за прогонването на духовете от форта, нито един от офисите на археологическото дружество, грижещо се за опазването на укреплението, не се намира в близост до него, а на безопасно разстояние от няколко километра, защото всички вярват, че историята за духовете е истина. Проклятието на крепостта се разпростира и над града до нея. В този град къщите нямат покриви, а са покрити с бетони плочи и жителите му твърдят, че всеки път, когато се опитвали да построят какъвто и да е покрив над дома си, той се срутвал. Неспокойният дух на магьосника, проклел земята на Бхангарх бди над форта и го наблюдава от близкия хълм през деня, а през нощта броди из него, търсейки духа на своята любима принцеса. Това е Бхангарх, ужасяващата крепост на духовете.
Нейната истинска история започва през 1573 г., когато тя е изградена от раджа Бхавант Дас, управник на Амбер, свекър на Джахангир - син на Акбар Велики, а също така и един от най-успешните генерали в армията на Акбар. След смъртта си той е наследен от синовете си Бхавати Деви и раджа Мен Синг. Неговият втори син Мадхо Синг става управник на Бхангарх. След неговата смърт, следващият управник на форта става сина му - Чатър Синг, който през 1630 г. е убит и наследен от сина си Аджаб Синг. По негово време крепостта започва да отслабва и била унищожена от Джай Синг Втори през 1720 г. и изоставена. Една легенда разказва, че през първата половина на 17-ти век Мадхо Синг започнал строежа на своята столица в Бхангарх, като бил предупреден от местния аскет Баба Баланат, който медитирал в планината, че ако сянката на двореца падне върху пещерата му, с владетеля е свършено, а неговият град ще изчезне завинаги. Един от потомците на Мадхо Синг - Аджаб Синг, пренебрегнал предупрежденията на аскета и надстроил двореца така, че неговата сянка достигнала забраненото място. Това предопределило съдбата на града и крепостта и те били прокълнати завинаги. Друга легенда разказва, че магьосникът Сингхия практикувал своята черна магия в покрайнините на града. Когато първият владетел на Бхангарх започнал да строи града, той бил уверен от Сингхия, че магьосникът няма да нарушава спокойствието на града, ако и хората не нарушават спокойствието на мястото, където той живее. Кралят се съобразявал с негова уединеност, но един арогантен негов наследник не взел под внимание думите на магьосника и си платил за това. В момента, когато сградите хвърлили сянка върху жилището на мага, целият град се сринал, а жителите му били принудени да избягат. От тогава никой не посмял да се засели на това място. Трета легенда разказва, че в крепостта живяла красива принцеса на име Ратнавти. Когато станала на 18 години, принцовете от съседните царства започнали да идват в Бхангарх, за да й искат ръката. Около укреплението живял един магьосник, вещ в окултните знания, който се наричал Сингхия. Той бил отчаяно влюбен в принцесата, но съзнавал, че никога няма да му бъде позволено дори да я види. Един ден, когато бил на пазара, Сингхия видял прислужницата на принцесата да купува благоуханни масла за своята господарка. Щом я съзрял, магът измисли план, с който да се добере до принцесата. Използвал черната магия и омагьосал съда с благоуханно масло като направил така, че щом принцесата се допре до него, да бъде хипнотизирана и да се влюби в него. За нещастие на Сингхия, принцесата видял как той омагьосва маслото и захвърлила съда, който в миг се превърнал в камък и се търколил към магьосника като го премазал.
Докато умирал, злият маг проклел двореца и всички, живеещи в него с думите: „Аз умирам, но и ти, Ратнавати, няма да живееш тук повече! Нито ти, нито роднините ти, нито стените на този град! Никой няма да види вече лъчите на изгряващото слънце.”. На следващата година имало битка между крепостта Бхангарх и крепостта Аджабагарх. Нито един от форта Бахагар не оцелял, дори принцеса Ратнавати. Крепостта и града били сринати до основи, а съкровищата разграбени.
Бхангарх е бледа сянка на едно красиво царство, над което и до днес тегне страшно проклятие. Крепост, осъдена да всява завинаги страх у хората, които я посещават. Форт, в който камъните все още съхраняват и повтарят ужасяващата история на миналото. Място, обитавано от духовете на загиналите му жители, затворени в клетката на времето и прокълнати никога да не напуснат Бхангарх.