Ашока - най-ярката звезда в историята на човешките владетели
Това е историята на един владетел, който управлявал почти целия Индийски субконтинент от 269 до 232 г. пр. Хр.
Според легендите, неговото раждане било предречено от самия Буда: „Стотици години след моята смърт, в Палапутра ще се роди император, който ще нарекат Ашока. Той ще царува над един от четирите континента и ще почита моите мощи. Ще построи 84 хиляди ступи за благоденствието на хората. Ще бъде благословен от боговете и поданиците си и славата му ще се носи по света.”
Император Ашока бил внук на създателя на Мурайската империя - великият Чандрагупта. Майка му Субхадранджи била дъщеря на брамин. Заради интригите в двор, тя живяла дълго далеч от мъжа си, императорът Биндусара. Когато всичко приключило, тя се върнала в двореца и родила син, името, на който означавало „без съжаление”. Това име дошло от възклицанието на кралицата при нейното завръщане: „Сега не съжалявам за нищо....”. Ашока имал няколко полубратя от другите бракове на баща му. Още от ранно детство получил военно възпитание и солидни ведически познания. По характер бил безстрашен войн с авантюристичен дух, който обожавал лова. Никой не можел да се мери с него по боравенето със сабя. Заради репутацията си на безмилостен войн и генерал, той бил изпратен да потуши бунтовете в Аванти. По това време Аванти бил красив град, дом на изкуствата и познанието. Няколко дена след поемането на административното управление на града, Ашока се проявил като изключително далновиден държавник. По време на пребиваването си в града, бъдещият император се оженил за Шакия Кумари - дъщеря на търговеца Витшанагар. Тя му родила две деца - Механдра и Сангамитра. Независимо от неприятния си характер, той притежавал мъдрост и кураж. Скоро тези негови качества имали възможност да се проявят. Жителите на град Таксила се вдигнали на въстание срещу управника Мадагха и неговите министри. Ашока бил изпратен да потуши бунта, с който Биндусара не бил способен да се справи. Тогава се случило нещо изненадващо. Жителите на Таксила не само, че не се съпротивлявали, но посрещнали сина на Будисвара с много радост като му казали: „Ние не мразим царското семейство и Будисвара. Алчните министри са отговорни за нашия бунт. Ние постъпихме така, заради злонамерените им съвети. Ние не сме бунтовници. Моля те, прости ни!”. Ашока успял да разбере каква била ситуацията и наказал сурово тези, които били отговорни за бунта. Бъдещият владетел останал в града няколко дни като дал на хората съвети за бъдещото управление с прости думи.
Годините минавали, а Будисвара остарявал. Един ден той се замислил за бъдещето на империята си. Неговият по-голям син, който трябвало да наследи трона, се казвал Сушеема. Бунтовете в Таксила били свидетелство за неспособността на Сушеема да управлява. Освен това той се държал изключително безочливо. Съветът на министрите се обърнал към Будисвара с препоръка да не поставя на трона по-големия си син, защото ако го направи, империята ще потъне в размирици и ще отслабне. В същото време те изпратили послание до Ашока да се върне в двореца. При завръщането си, той бил коронясан за владетел на Мурайската империя.
Когато разбира какво е станало, брат му Сушеема събира голяма армия и се отправя към палата с намерение да убие брат си, но бил убит още преди да е стигнал вратите на крепостта. Говори се, че Ашока става владетел, след като убива 99-те си братя, оставяйки жив само един от тях, наречен Тисса, но за това няма конкретни исторически сведения. Според старинните хроники, Ашока подложил на тест за вярност своите министри и тези 500 от тях, на които не повярвал, осъдил на смърт. Императорът имал своите странности. Той притежавал харем от 500 жени. Веднъж, когато няколко от неговите съпруги го обидили, той наредил да ги изгорят живи на кладата.
Владетелят превърнал един кладенец в Патнна в тъй наречения „ад на земята” като го напълнил с различни уреди за мъчения. Тази стая за изтезания му спечелила името Ашока Жестокия.
Наследявайки трона, през последвалите 11 години от царуването си, той започнал да разширява империята си. Границите на тази империя се простирали от Бирма и Бангладеш до Ассам на изток, от Иран на запад до Памир на север.
Най-важната битка, която водил и която променила живота му, била битката за завладяването на Калинга - малка провинция, останала независима в границите на кралството на Ашока. Тази провинция била богата и плодородна. Жителите й били патриоти, обичали свободата и били готови с цената на живота си да защитават своята родна земя. Войната с Калинга започнала някъде към 261 г. пр. Хр. Много преди това дядото на Ашока - Чандрагупта също се стремял да завладее тези земи, но не успял. Младият император успял да завладее кралство Калинга, но това била пирова победа. Ашока, който предвождал армията, видял ужаса на бойното поле през своите очи. Там, докъдето погледът му стигал, той виждал само труповете на слонове, коне, обезобразени войници и реки от кръв. Онези войници, които останали живи, се гърчели по земята в неописуема болка. Покрай тях седели малки деца - сирачета, а орлите пирували с жертвите. Загинали 200 000 човека. При тази гледка, Ашока бил сразен от срам и мъка и възкликнал:
„Господи, какво направих? Ако това е победата, какво тогава е поражението? Това победа ли е или поражение? Това справедливост ли е или несправедливост? Това достойнство ли е или разгром? Геройство ли е да убиваш невинни деца и жени? Дали направих това за успеха на моята империя или го направих, за да разруша щастието на едно кралство? Някоя е загубила съпруга си, друга своето дете, дори неродените деца! Какви са тези отломки от трупове? Това знаци за победа ли са или за поражение? Дали тези орли и лешояди са знаци за смърт и зло?”.
Ашока станал господар на Калинга, но това не му донесло радост, а мъка. Ужасът на кланетата помрачил гордостта от победата. Дори когато Ашока спял или бил буден, ужасяващите картини от бойното поле го преследвали и той нямал покой.
Младият император разбрал, че пламъците на войната не изпепеляват само мястото на битката, но разрушават живота на хиляди невинни хора. Тези пламъци продължавали да изпепеляват съзнанието на оцелелите, а омразата оставала и тровела душите и умовете на хората. Битката при Калинга станала неговата първа и последна битка. След нея Ашока се заклел никога повече да не поведе армия и да не извършва такова престъпление спрямо хората.
В историята на света е имало много крале, които, след като са били победени, са се заклевали никога повече да не използват оръжие. Но колко са били кралете, които изпитвали състрадание в часовете на победа и са изоставяли оръжието?
В паметта на историята има само един такъв владетел и това бил Ашока. Един от надписите, които владетелят оставил, гласял: „Колкото и малка да е любовта, спечелена с победата, тя донася награда в отвъдния свят.”.
Сле битката в Калинга мъдрият Ашока се обърнал към будизма, в който намерил покой за душата си. Будистките идеи за любов към хората, доброта и ненасилие се загнездили дълбоко в сърцето на владетеля, което се превърнало в хранилище на състраданието, любовта и правилните мисли. Той престанал да воюва, да ходи на лов и забранил приготвянето на храни, включващи месо в кралската кухня. Императорът построил множество ступи, болници за животни, подновил пътищата, издал закони за хуманно отношение спрямо слугите и великодушие към всички живи същества. Всичко това станало, защото младият Ашока осъзнал една голяма истина, проповядвана от Буда: „От всички победи, победата на универсален закон за живота (Дхарма) - правилния път е най-благородна. Човекът може да завоюва парче земя с оръжие, но с любов, доброта и състрадание, той може да завладее сърцата на хората. Острието пролива кръв, а Дхармата печели неизчерпаемо щастие.”.
Тази философия била един голям урок за владетеля, който вдъхновен от нея проповядвал на поданиците си: „Всички хора трябва да живеят праведен живот, изпълнен със справедливост и любов. Уважавайте родителите си и се отнасяйте с почит към своите учители, като проявявате смиреност в тяхно присъствие. Вършете благотворителни дела и не извършвайте насилие спрямо животните.
Никой не трябва да мисли, че неговата религия е по-важна от другите. Всички религии проповядват едни и същи добродетели. Така, както е лошо да се възгордеете и да осъждате другите, е и лошо да отхвърляте другите религии. Почитането на другите религии ще донесе слава на вашата религия....”.
Ашока не се стремял само към добруването на своите поданици, а и на всички хора. Искал да спечели човешките сърца, да управлява справедливо посредством добра воля и добри дела и решил да посвети цялата си енергия и богатство на тази цел.
В 250 г. пр. Хр. той превърнал будизма в държавна религия. Издал едикт за ненасилие и променил всички закони. Ловуването било разрешено само, ако се налага поради гладуване, но в останалото време трябвало да се спазва вегетарианството.
Създали се университети, безплатни кухни за бедните, болници, напоителни канали. Полагали се големи усилия за духовната промяна на хората. Всеки един в държавата бил защитен от несправедливост и насилие посредством новоиздадените закони. Царските едикти били написани на няколко езика, за да могат да бъдат разбрани от всички поданици в рамките на империята. В свободното си време Ашока предпочитал да се среща с обикновените хора и да раздава подаръци на нуждаещите се.
За далновидността му като владетел свидетелствува един скален надпис от 256 г. пр. Хр.: „Всички хора са мои деца, аз съм като баща за тях и така, както бащата желае щастието и доброто на децата си, така и аз желая всички хора да са щастливи винаги. Моето единствено намерение е да живеят без страх от мене, да ми се доверяват и да повярват, че мога да им дам щастие, а не мъка. Освен това трябва да разберат, че царят ще прости на тези, на които може да бъде простено. Те трябва да знаят това: царят ни е като баща и чувства към нас същото, каквото към себе си. За него ние сме като негови собствени деца.....”.
Политиката на религиозна търпимост и умело управление на държавата, позволило на императора да избегне множество конфликти. Воените сили на мурайската империя били толкова големи, че можели да пометат всяка една армия, изправила се срещу тях. Вместо това Ашока поддържал добросъседски отношения със съседните кралства. Когато било нужно, той изпращал за тях помощи: лекари, лековити билки, инженери, строители, които строели болници, напоителни канали, кладенци.
Владетелят на мурайската империя бил единственият владетел в цялата човешка история, който забранил робството, лова, изсичането на горите. Той забранил смъртното наказание и изисквал това и от съседните страни. Поданиците му били съветвани да се образоват и да не причиняват вреда на другите религии, защото това се смятало за вреда спрямо собствената им религия. Ашока бил и първият император в историята, който проповядвал единство, мир, равенство и любов. През цялото си царуване мъдрият владетел помагал на учениците, бедните, сираците и възрастните като им предлагал икономическа и политическа подкрепа. Разрешил образованието и посещаването на религиозните институции за жените, отнасял се с разбиране към затворниците и техните близки. Императорът успял да обедини в себе си качествата на владетел и скромността на будистки монах. Поради всички тези причини, неговите убеждения залегнали в основите на световната история.
По време на управлението на Ашока започнало и разпространяването на будизма в централна и южна Азия. Той построил 84 000 ступи, изпратил будистки монаси до различни области в Азия, за да проповядват будисткото учение. Със същата мисия в Тайланд били изпратени собствените му деца - Снгхамита и Махиндра. Образовани будистки монаси заминали за Кашмир, Афганистан, Виетнам, Монголия, Китай, Япония, Непал, Лаос и Камбоджа, за да разпространят там думите на Буда.
Ашока вдъхновявал будистите да създават различни религиозни текстове, подпомагал големите учебни центрове в Наланда и Таксила, обезпечавал финансово религиозните институции. Той подпомогнал изграждането на храмовете в Санчи и храма Махабодхи край Патна. Два от символите, останали от времето на неговото управление, се превърнали в национални символи на Индия - Ашока чакра, или колелото на Дхарма и колоната с лъвовете от Сарнат.
Ашока управлявал своята империя цели 40 години. След неговата смърт мурайската империя устояла още 50 години. Той трябвало да бъде наследен от сина си Кунала, но той бил ослепен по заповед на една от жените на императора Тишиаракша.
Легендата гласи, че след ослепяването му, Кунала станал странстващ певец, съпровождан от любимата си съпруга Канчанмала. Веднъж, когато бил повикан в палата на Ашока и го възхитил с песента си, владетелят го попитал за името му. Тогава Кунала разказал тъжната си история и представил доказателства за своя произход. С голяма болка баща му осъзнал, че поради слепотата на сина си, той не може да го направи негов наследник, ето защо избрал за такъв сина на Кунала - Сампрати. По това време Сампрати бил още много малък и поради тази причина на трона седнал по-големия внук на императора Дасаратха, но когато той се оттеглил, синът на Кунала станал новият владетел на мурайската империя.
Ашока напуснал този свят преди 2000 години, но неговата империя, опираща се на принципите на ненасилието, любовта към хората, истината и справедливостта, оставя дълбока следа в историята. Владетелят управлява земите си 37 години като герой, непознаващ поражение, проповедник на правилния път, монах и цар, приятел на своите поданици, превръщайки се, според думите на историците, в най-ярката звезда, чиито лъчи огряват и днес човешката история.
