Амир Тимур Ибн Тарагай Барлас (Тамерлан) - завоевателят

Амир Тимур, или както останал в историята - Тамерлан (куция), бил родоначалник на тимуридската династия, от която по-късно се заражда мугалската империя. По време на управлението си той успял да завоюва Южна, Централна и Западна Азия.
Амир Тимур се родил през 1336 г. в градче, близо до Самарканд. Баща му се наричал Тарагай и бил дребен военен феодал, който принадлежал към племето Барлас. Негов учител и наставник става проповедника Саиад Барака, под чието влияние Тамерлан се намира през целия си живот. През 1360 г., той получава признание като военен лидер, предвождащ войски, съставени от хора от местните тюркски племена. Първоначално постъпва на служба при владетеля на Барлас, а по-късно при Туглук Тимур - владетел на монголската империя. В 1362 г. Амир получава титлата владетел на областта Карши, но скоро се обръща срещу Туглук хан и застава на страната на неговия враг Хюсеин. През 1363 г. Той, заедно с Хюсеин, успява да прогони сина на Туглук - Илияс Ходжа от Трансоксиана (област в Централна Азия). Няколко години по-късно неразбирателството между Хюсеин и Тимур се задълбочава. През 1369 г. Хюсеин е убит, а Амир Тимур е обявен за владетел на Балкх. Столица на неговото царство става Самарканд.
Тридесет и пет години от царуването си Тамерлан прекарва във войни и завоевания, като затвърждава властта си и разширява територията на империята си. Походите му на запад и северозапад го отвеждат до земите на Каспийско море, Урал, Волга, а на юг и югозапад - до пределите на Персия.
След смъртта на Абусаид Бахадор Хан през 1335 г., Тимур започва нашествието си към Персия, завладявайки почти цялата й територия в 1387 г. Това завладяване се отличавало с изключителна бруталност. Пример за нея бил бунтът в Исфахан, при потушаването, на който войниците на Тамерлан изклали по негова заповед повече от 70 000 души и построили 28 кули от ръцете на 1500 човека. Когато обаче градовете се предавали без съпротива, владетелят бил склонен да прояви милост.
Един от претендентите за властта на Тимур бил предводителят на „Златната орда” Токхтамиш. Въпреки че между тях съществувал конфликт, Амир продължавал да подкрепя военачалника в походите му срещу Москва, до момента, когато той не се обърнал окончателно срещу него и не завзел Азърбейджан. Това довело до продължителна война между Токхтамиш и Тимур. В 1395 г., след битката при река Терек, Токхтамиш е напълно разгромен, столицата на „Златната орда” Сараи и град Астрахан били напълно разрушени. Така икономическото и политическо влияние на монголците било ограничено.
В 1398 г. започва големият поход на Амир Тимур към Индия, като първоначално той завладява северна Индия като атакува Делхийския султанат, управляван от султана Насир Удин Мехмуд. Доводите за тези атаки са, че мюсюлманският Делхийски султанат е прекалено толерантен към индуистките поданици. Зад тези доводи обаче стои желанието за заграбване на богатства. Цялата кампания на Тамерлан в Индия била белязана от кръвопролития и зверства, насочени предимно към индуското население. Воените действия срещали упорита съпротива, особено от страна на управителя на Мерут. В историята остава епичната битка с владетеля на Делхи - султан Насир Удин Мехмуд. На 17 декември 1398 г. султанът застава начело на армия, в която са включени 120 военни бронирани слона с намазани с отрова бивни. Тимур предприел бързи действия срещу този подход. Той натоварил гърбовете на камилите си с дърва и ги подпалил. После подгонил горящите животни срещу слоновете, които се подплашили от рева на изгарящите камили, обърнали се срещу собствените си позиции и изпотъпкали войската на Насир. По този начин бил разчистен пътя към Делхи. Градът бил превзет и превърнат в развалини. Тамерлан го напуснал през декември 1398 г. като се отправил към Мерут и Хардивар. Превзел и плячкосал свещения град Хардивар на 23 януари 1399 г., но преди да премине река Ганг се натъкнал на съпротивата на населението на Бхокархеди, от героизма, на които бил възхитен. През април на същата година, той се завърнал в своята столица Оксус.
Преди края на 1399 г. Тимур започнал война срещу турския султан Баязид I. Султанът повел поход срещу мюсюлманските управници на Анатолия, като превзел териториите на Туркмения. В отговор на действията на Баязид, Тамерлан навлязъл в Сирия, ограбил Алепо и превзел Дамаск. Населението на Дамаск било изклано, като Тимур оставил живи само тези, които се занимавали с изкуство и ги изпратил да му служат в Самарканд. След превземането на тези градове, той бил обявен за враг на исляма, тъй като не убивал само немюсюлмани.
През 1400 г., Амир Тимур превзел Армения, като взел повече от 60 000 пленници, а през юни 1401 г. той превзел Багхадат - столицата на днешен Ирак, взел 20 000 пленници, останалото население било изклано.
С годините отношенията между Баязид и Тимур се влошавали и това довело до битката при Анкара на 20 юли 1402 г., в която армията на Баязид била разбита, а той бил пленен и умрял в пленничество. След похода в Анкара ордите на Тамерлан плячкосали западна Анатолия. Историците твърдят, че воините му се държали повече като шепа диваци, отколкото като цивилизовани завоеватели. Ордата завзела Смирна, крепостта на кръстоносците хоспиталиери, като Тимур се обявил за Войн на исляма.
Амир Тимур умира през мразовитата зима на 1405 г., преди да достигне границите на Китай, който искал да завладее. Тялото му било балсамирано, увито в ленено платно, напоено с розова вода и мускус. После било поставено в абаносов ковчег и изпратено в Самарканд, където било положено в недовършената още гробница Гур-Емир.
В ковчега му бил поставен надпис, който гласял:
„Когато възкръсна от мъртвите, светът ще изтръпне. Всеки, който наруши моя покой в този или друг живот, ще бъде осъден на страдание и ще загине!”.
От този надпис тръгва и легендата за гроба на Тимур и неговото проклятие. Онези, които се опитвали да отворят гроба му, се сблъсквали с ужасяващо предупреждение, изписано на външната част на ковчега му:
„Който отвори гроба на Тамерлан, ще пусне на свобода духа на война - кървава и страшна, каквато светът никога не е виждал...!”
Въпреки смразяващите надписи, през 1941 г. руският археолог Михаил Герасимов ексхумира тялото на легендарния Тимур, за да направи своите изследвания. По вида на скелета той доказва, че предводителят Тамерлан е бил висок, широкоплещест човек, който поради рана в крака наистина е бил куц. По данните на черепа е направена реконструкция на лицето на Тимур.
Освен велик военачалник, Тамерлан бил далновиден политик. По негово време съществувала система от закони, които регулирали поведението на членовете на обществото, задълженията на управниците, управлението на армията и държавата.
При назначаването на длъжност емир или везир, той изисквал от хората да бъдат от знатен род, да притежават качества като: предприемчивост, храброст, проницателност, вярност и да се замислят за всяка стъпка, която правят в политическите дела. Била изработена система за защита на народа и воините, при която онези събирачи на данъци, които ограбвали хората, при оплакване заплащали такава сума, каквато били заграбили. Ако някой извършил престъпление, то той се предавал в ръцете на пострадалия, или на неговите роднини, които сами измисляли наказанието на престъпника. От своя страна Тамерлан зорко следял за спазването на законите, като не бързал с обвинението на провинилите се, а изучавал дълго и подробно фактите и едва тогава издавал своята присъда.
Съдебната система била разделена на няколко нива: Съдия - шериат, който в дейността си се ръководел от законите на шериата, съдия - ахдос, който се занимавал с делата, свързани с обществените нрави и обичаи и Казан аскар, който ръководел военните дела.
Системата от закони била еднаква за всички - от емирите до хората от народа.
В хода на своите завоевания Амир Тимур довел в Самарканд много хора на изкуството, художници, архитекти и учени. Той вярвал дълбоко в себе си, че ако в един град има повече културни хора, то този град ще процъфтява като икономика, благоустройство и култура. Във всяко едно място от Близкия Изток, където преминавала ордата, Тимур се стремял да остави спомен за себе си, построявайки по няколко красиви сгради.
Той възстановил Багдат, Дербенд, Байлакан, много разрушени крепости, мостове и съоръжения. Издигнал отново крепостните стени на Самарканд и две четириетажни сгради - Кок Сарай, в които били разположени хазната, занаятчийските работилници и затвора. Градът се славел със своите градини, във всяка една, от които имало фонтан и дворец. След завръщането си от Индия, завоевателят заповядал в Самарканд да бъде построена приказно красивата джамия Биби Кханум, посветена на любимата му жена и наречена с нейното име. При украсата на стените на джамията били използвани множество скъпоценни камъни, донесени от Индия. Наред с джамиите, се изграждали гробници, училища, бани, гостилници. Изключителна била и архитектурата на величествените дворци и религиозни комплекси в Шахрисабз. Владетелят се гордеел с делата на своите архитекти и често обичал да казва: „Ако се съмнявате в нашето могъщество, погледнете нашите сгради.”.
Заедно със строителството, се развивали и науките - астрономия, математика, философия, история, правораздаване.
Тимур надживял трима от петте си синове. Негов наследник станал внукът му - Пир Мухамад. По-късно друг негов прославен правнук - Бабур става родоначалник на великата династия на мугалите и основоположник на мугалската империя, разпростряла своята мощ над по-голямата част от Индийския субконтинент.