Qutb Minar - споменът за двама ислямски владетели
Кутб Минар е най-високото тухлено минаре в света и паметник на културата под защитата на UNESCO. Кулата е построена от султан Кутб-Уд-дин-Айбак в чест на победата на владетеля Мухамад Гори над раджпутския раджа, управлявал Аджмер и Делхи - Притвирадж Чаухан в битката при Тараин, 1192 г. Тя бележи края на последното хиндуистко царство в северна Индия и началото на мюсюлманското управление в страната, приключило с нахлуването на англичаните. Кутб Минар е дострояван от Илтутмиш и Фироз Шах Туглак. Минарето е високо 72, 5 метра, има пет балкона и 379 стъпала. То е било поправяно от султана на Делхи - Сикандар Лоди в 1503 г., заради удара на мълния, а в 1802 г. куполът му рухва и цялата кула е повредена вследствие на силно земетресение. По-късно върхът на Кутб Минар е възстановен под формата на чатри в бенгалски стил. Чатрито било премахнато от губернатора - лорд Хардиндж.
Създателят на минарето - Кутб-Уд-дин-Айбак, бил първият владетел от династията на робите и царувал като независим управник само четири години: 1206-1210 г. Той бил от тюркски произход от рода Айбак и като дете бил продаден в робство на владетеля на Нишапур, който се отнесъл добре с него и дори му дал възможност да получи солидно образование. След смъртта на неговия благодетел, синът на управника го продал на търговец, който от своя страна го продал на султан Мухамад Гори. Кутб-Уд-дин-Айбак успял бързо да се издигне в двора на султана и след завладяването на Индия бил посочен за управляващ от негово име на подчинените територии за периода 1192-1206 г., а в 1206 г. със смъртта на Мухамад Гори дошло независимото му царуване.
Възкачването му на престола не било лесно, защото според мюсюлманските закони роб не можел да бъде владетел, ето защо претенциите му за власт били посрещнати от бунт на благородниците и генералите на Гори, които също искали да наследят султана. С много усилия и дипломатически ходове Айбак затвърдил своята независимост и власт като родоначалник на династията на Мамелюците. Кутб-Уд-дин притежавал не само ум, но и сърце и заради своята справедливост си извоювал титлата Lakh Buksh - даващият благодат.
Султанът на Делхи умира при падане от кон по време на игра на поло и е наследен от един друг представител на династията на робите - Шамс-Уд-дин Илтутмиш. Шамс успял да отстрани от пътя си своя противник Арам Шах, който според различни историци е посочван за син или брат на Кутб-Уд-дин Айбак и в 1211 г. се възкачва на престола на Делхи. След като се справя с непокорните емири, той побеждава Елдуз в битка при Тараин и превръща Делхи в своя столица, а по-късно разгромява раджпутските принцове и покорява цяла северна Индия.
Когато монголските орди, предвождани от Чингиз Хан, се появяват за първи път край бреговете на река Инд, султанът отказва покровителство на преследвания от монголския предводител Кваризъм Шах и така спасява Делхийският султанат от опустошение и унищожение. Шамс-Уд-дин Илтутмиш секъл сребърни монети и усъвършенствал системата на феодално притежание - Iqta. Той управлявал заедно със съвет от 40 благородници, наречен Turkan-i-Chahalgani. Преди да умре посочва за свой наследник дъщеря си - Разия, но несъгласните с неговото решение членове на съвета, пренебрегвайки последната му воля, възкачват на престола сина на Илтутмиш - Рукън-Уд-дин Феруз. Саркофагът на Шамс-Уд-дин се намира в гробница в комплекса Кутб Минар.
Минарето на Кутб Минар е изградено от тухли от червен пясъчник, подредени под формата на канелюрни колони отвън и колони с дълги улеи отвътре, оградени от релефни калиграфски надписи в арабските стилове Куфик и Сулюз, предаващи строфи от Корана. Тези надписи лежат върху изящно гравирани фризове с растителни арабески, фигурални и растителни изображения. Някои от изображенията са вплетени между калиграфските букви или поставени в кръгли медальони.
Петте балкона с неправилна форма са поддържани от сталактитоподобни подпори с ниши, които придават на камъка изключителна ефирност и красота. Самите подпори пък лежат върху ажурни фризове с растителни мотиви. Парапетите на петте балкона напомнят каменни паравани с отвори, оформени като цветя и звезди.
Кутб Минар лежи върху основите на „Lal Kot” - „Червената цитадела” на династиите Томар и Чаухан. Историците предполагат, че в миналото минарето било използвано като наблюдателна кула, а името му идвало от името на прочутия суфист Кутубудин Бактиар Каки, почитан от султан Илтутмиш.
Голяма забележителност в комплекса е „Железния стълб” от 4 век. Той е висок 7 метра и тежи 6,5 тона. Характерно за него е, че въпреки своята древност, не ръждясва. Съществуват множество научни хипотези за този феномен. Някои от тях твърдят, че той е направен от метеоритно желязо, други са на мнение, че е излят от прекалено чисто желязо, което предотвратява корозията. Изследвания показват, че заради своята масивност, стълбът задържа повече топлина и по повърхността му не се образуват водни капки. Повечето учени отдават особените свойства на колоната на климата в Делхи, а останалите, на финия защитен слой от кислород, водород и специалната обработка на метала, осигуряваща голямо съдържание на фосфор, благодарение на намаляването на влиянието на желязната руда, която била примесвана с въглени.
Колоната била издигната в чест на бог Вишну, закрилник на династията Гупта в 415 г. и се намирала на западната страна на комплекса на Вишну в Удайгири. На върха на колоната имало скулптура на свещената птица Гаруда, а по самата й повърхност все още личат надписи на санскрит, споменаващи император Чансрагупта II:
„Той, върху чиито рамене е изписана с меч славата, посрещна в битката при Ванга (Бенгал) с гърди враговете си, налитащи върху него, той, който по време на война прекоси седемте ръкава на река Синдху (Инд) и победи жителите на Вахликас (Бахлика), той, чието мъжество все още се чувства по бреговете на Южния океан...
Той, чийто устрем и енергия пометоха враговете му като разгорял се горски пожар, който още не е потушен... Той, кралят напусна тази земя и отиде в друг свят, но заслужи рая с делата си, а славата му остана сред нас...
Той, владетелят, завоювал света и държал го в ръцете си дълго време и който носел името Чандра - красиво като пълната Луна, посветил ума си на бог Вишну, за него се издига този стълб на хълмовете.”.
Съществува вярване, че ако някой застанал с гръб към колоната и успее да я обхване с ръце и да ги допре една с друга, желанията му ще се изпълнят.
„Alai Minar” е недовършена кула, започната по времето на Ала Уд-дин Килиджи заедно с разширяването на джамията „Quwwat ul-Islam”. Килиджи имал намерение височината на това минаре да бъде двойно по-голяма от тази на „Qutb Minar”, но след смъртта му този проект бил изоставен. До днес е запазена само началната структура, висока 24 метра, изградена от натрошени камъни и хоросан. Кулата трябвало да увековечи успеха на кампанията на управника в Декан.
В близост до „Alai Minar” се намира и гробницата на Ала Уд-дин Килиджи, която представлява обикновена каменна сграда, съчетана с Madarsa или мюсюлманско средно или висше училище. Куполът на залата, където бил поставен саркофага липсва, но помещенията на построеното от кварцитен камък училище са добре запазени. То огражда четириъгълен двор, до който се стига през тройна порта. Над всяка една част на портата се издига купол в типичен ислямски стил.
Гробницата на имам Мухаммад Али се намира до портата „Alai Darwaza”. Тя е издигната над гроба на суфисткия светец от Туркестан, който в 1500 г. се установява в Индия. Сградата е направена от червен пясъчник, на места покрит със стуко (смес от вар, пясък и вода) и мрамор. Куполът е поставен върху осмоъгълна мраморна основа, заобиколена от фриз с каменна резба. Цялата конструкция от своя страна лежи върху мраморен пиедестал, ограден от парапет от червен пясъчник със зъбци, декорирани с медальони с калиграфия. Вместо стени, гробницата притежава ажурни каменни паравани (jali) с различни геометрични форми, пропускащи светлината в нея. Параваните са разделени от пиластри с красиви капители, равномерно разпределени по четирите стени на сградата. Над вратата има плоча с калиграфски надписи и две скулптурирани изображения на цветя. Саркофагът на светеца, изработен от бял мрамор, се издига върху каменния под на гробницата, върху който танцуват сенките, хвърляни от каменните паравани, образувайки нежна дантела. От бял мрамор е и михрабът с изящна каменна резба.
Джамията Quwwat-ul-Islam е съчетание от ислямски и хиндуистки стил на архитектура. Нейното име означава „Мощта на исляма” и е първата джамия, построена в Делхи след ислямското завоюване на Индия. Джамията е построена от Кутб-Уд-дин-Айбак, като нейният строеж започва в 1193 г. и приключва в 1197 г. „Quwwat-ul-Islam” се издига върху руините на хиндуистки и джайнистки храмове и голяма част от нейните колони са взети именно от такива храмове.
За да бъдат приспособени към изискванията на ислямската архитектура, орнаментите на тези колони са замазани и върху тях са направени други с геометрични форми. С времето замазката е паднала, разкривайки прекрасните хиндуистки изображения.
Сградата лежи върху павирана платформа с два двора - вътрешен и външен и светилища, оградени с портици със скулптурирани тавани и колони с изящна декорация. Портиците са допълнени със стъпала от север, изток и юг. За да се отдели залата за молитви от дворната част, са построени три арки - една голяма и две малки от двете й страни по метод, наречен „Sham arch”. В 1230 г. султан Илтутмиш прибавя още три арки, за да удължи стената на залата за молитви. Неговите арки се различавали от тези на индийските майстори, защото били в типичен арабски стил и покрити с гравирани арабески, растителни и геометрични мотиви с вплетени в тях релефни калиграфии.
Към 1315 г., Ала-Уд-дин Килиджи издига прочутия царски вход „Alai Darwaza” и още две врати откъм север и юг. Той добавя към джамията допълнителен двор, който да увеличи нейната площ. В джамията „Quwwat-ul-Islam” се помещава гробът на Имам Замим, който бил главен свещеник по времето на Сикандер Лоди, както и Желязната колона.
„Alai Darwaza” е архитектурен паметник от периода на Делхийския султанат - 1311 г. Тя е изградена от Ала-Уд-дин Килиджи и се намира в югоизточната част на комплекса „Qutb Minar”. Портата има квадратна форма и купол и лежи върху постамент от червен пясъчник. Арковидните входове на „Alai Darwaza” са разположени симетрично един спрямо друг и притежават стълбище с няколко стъпала. Те са покрити с красиви орнаменти от червен пясъчник и бял мрамор, които хармонично съчетават растителни, геометрични форми, арабески и фризове с цветя и релефни калиграфски надписи, образуващи фина каменна дантела върху стените на портата. От двете страни на всеки вход са прибавени прозорци и арковидни ниши, напомнящи слепи прозорци, покрити с ажурни каменни паравани. Прозорците и нишите са обрамчени с пиластри и сводове, изпъстрени с нежна каменна резба, превръщаща твърдия камък в изящна оживяла бродерия.
При интериора на портата закръглянето на всеки ъгъл с помощта на вдадени една в друга арковидни конзоли води до промяната на квадрата в осмоъгълник, върху който, вписано в кръг, лежи подкуполното пространство. Целите стени на вътрешността на „Alai Darwaza” са богато декорирани с каменна резба и калиграфия.
Гробницата на Илтутмиш заема северозападната част на комплекса „Qutb Minar” и е построена от самия султан през 1235 г. - една година преди смъртта му. Като почитател и поддръжник на архитектурата, изкуството и литературата, той съчетал всички тези неща в структурата на сградата.
Гробницата, изградена от жълт кварцит, червен пясъчник и бял мрамор, слага началото на строежите на пищни гробници в Индия. Отвън сградата има скромен вид, с изключение на входа, който е богато декориран с каменна резба, докато отвътре тя е застлана с дантела от орнаменти. Някога върху гробницата се е извисявал купол, поддържан от осмоъгълна основа, но с времето той се е разрушил, оставяйки саркофага на владетеля да лежи под открито небе. Както в по-късните гробници на мугалите, така и тук осмоъгълната форма напомня за осемлъчната звезда, наричана „Звездата на пророците” - „khatam”, която е израз на прераждането, хармонията на сътворението, любовта, красотата, познанието, вярата и връзката на човека с бога и баланса между материалния и духовния свят. Във всяка една от стените е вписана плитка ниша, която при входовете на север, юг и изток преминава в островърха входна арка. Ъглите са с полукуполно пространство, декорирано с фризове с растителни и геометрични мотиви, което допринася за по-голямата раздвиженост и обемност на архитектурата на сградата. Западната стена, обърната към Мека, притежава Михраб от бял мрамор с възхитителна плетеница от флорални мотиви и арабески, оградени от фризове с релефни калиграфски надписи, предаващи строфи от Корана. Този Михраб е разположен в ниша с полукупол, заградена от гравирани пиластри. Пиластри от същия вид обграждат и стенните ниши, обсипани с фина орнаментика и калиграфия. Саркофагът от бял мрамор е поставен в средата на гробницата върху висок пиедестал, опасан от широк фриз от червен пясъчник с изображения на цветя.
Гробницата на Илтутмиш е не само изключително произведение на архитектурното изкуство, но и разказ за времената на властването на султана, частица от източната мъдрост, застинала в калиграфските каменни страници на нейните стени.
Днес комплексът „Qutb” е един от най-посещаваните археологически обекти в Индия след „Тадж Махал” и е средище на тридневния Qutub Festival, който има за цел да популяризира индийската култура не само в страната, но и в чужбина, посредством нестихващия поток туристи, които проявяват интерес към него.
