Madan Mahal Fort - символ на смелостта и достойнството на една Махарани

В една суха скалиста местност близо до град Джабалпур, върху високите сурови скали се издига непокорната крепост Madan Mahal Fort.
Непристъпните й каменни стени и наблюдателната й кула се извисяват заплашително над околната местност, готови да дадат отпор на всеки, който се осмели да посегне над тези земи.
Madan Mahal е не само символ на достойнството, смелостта, себеотрицанието на раджпутските войни, но и пазител на епичната легенда за гордата кралица от династията Чандел, противопоставила се на нашествениците, за да защити своето кралство.
Рани Дургавати се родила в крепостта Каланджар в семейството на раджпутския владетел на Махоба и Бунделкханд - Керат Пал Сингх. Още от малка тя била добър стрелец с лък, а уменията й да язди кон смайвали всички в двореца. Непокорна по душа, принцесата често придружавала баща си по време на лов.
През 1542 г., Дургавати се омъжила за принца от династията Гонд - Далапт Шах, син на владетеля на Гарха Мандала - Санграм Шах, след дълги спорове с Керат Пал Сингх, който не одобрявал избора на дъщеря си. Въпреки всичко, бракът й послужил да се сключи съюз между двете фамилии и царства, благодарение на който били отблъснати войските на Шер Шах Сури, когато той нападнал Калинджар в 1545 г.
В същата година рани Дургавати родила син - Вир Нараян. През 1550 г. съпругът й - Далапт Шах, умира и тъй като синът й е все още малък, за да управлява, принцесата е обявена за владетел на царство Гонд. В управлението на земите й помагат нейните съветници - Ман Такур и Беохар Адхар Симха.
Скоро Дургавати се утвърждава като мъдър и добър управник и спечелва любовта и предаността на своите поданици. Тя премества своята столица от Сингаургарх в Чаурагарх от съображения за сигурност и я обгражда с множество по-малки крепости.
След смъртта на Шер Шах Сури, Суджат Кхан завзема Малва и е наследен от своя син Баз Бахадур в 1556 г.
Младежът бил поклонник на изкуството и слабо се интересувал от военни действия и положението в неговите територии.
За да запази своята репутация на владетел, той решил да нападне земите на Рани Дургавати, защото смятал, че тя като жена лесно ще се предаде. Предположенията му били погрешни и армиите му били отблъснати от смелата владетелка на Гарха, чиято слава се разпростирала все повече из Индия.
Богатството и просперитета на нейното кралство привлекли вниманието на генерала на мугалския император Акбар - Асаф Кхан, който след завоюването на Рева, обърнал очи към владенията на Дургавати.
Границите на кралството на смелата Рани опирали до границите на Малва, която била владение на Адам Кхан (полубрат на Акбар) и до границите на Рева, която била попаднала в ръцете на генерала на мугалския император Асаф Кхан, ето защо опасността и двамата да нападнат Гарха била голяма.
Когато в 1562 г. Асаф Кхан решил да нападне земите й, той бил принуден да води тежка битка, която накрая загубил.
Рани Дургавати и нейната войска от необучени войни, снабдени със стари оръжия, много по-малка на брой от тази на мугалите, се изправила пред войните на Акбар, добре обучени и снабдени с модерни оръжия.
Въпреки всичко, младата владетелка се хвърлила като тигър в неравностойната битка и след гибелта на нейния генерал - Арджун Дас, сама повела войските на нейното кралство. Вдхновени от смелостта на Дургавати, войните се биели до последния си дъх и успели да разгромят напълно войската на Асаф Кхан. Недоволен, че е победен от една жена, две години по-късно, Акбар изпратил срещу нея още по-голяма армия.
Войските на владетелката на Гарха били изтощени и оредели от предишните сражения, но това не им попречило да се противопоставят на нашествието на мугалските армии.
Валял проливен дъжд, времето било мрачно, а земята прогизнала от дъжда. Рани Дургавати и синът й Вир Нараян яздели върху своите слонове начело на войската и принудили Асаф Кхан да отстъпи три пъти в битката. След третата атака, Вир бил тежко ранен и трябвало да се оттегли от бойното поле, докато майка му продължавала да се сражава смело и да размахва яростно своята сабя.
Виждайки, че Асаф Кхан надделява, владетелката на Граха решила да се оттегли в своята крепост и да се отбранява оттам, но придошлата река осуетила плановете й и пресякла пътя й към укреплението. Не й оставал друг избор, освен да остане да се сражава докрай. Със забита стрела във врата и с тежка рана под ухото, гордата и смела жена отказала да напусне бойното поле и продължила да се съпротивлява на прииждащите към нея войни.
Когато силите я напуснали, тя извадила своя дагер и се самоубила, за да не попадне жива в ръцете на враговете си. Така, на 24 юни 1554 г., кралицата на Гарха загинала геройски и с достойнство, защитавайки нейните владения.
Днес Madan Mahal Fort, с неговите могъщи каменни стени, израсли от вековните скали, е останал, макар и полуразрушен, да свидетелства за онези славни времена, изпълнени с героични битки и достойнство, с нечувания подвиг на раджпутските войни и тяхната смела владетелка - Рани Дургавати.