Ibrahim Rauza - стремежът към красота на Ибрахим Адил Шах II

„Ibrahim Rauza” e едно от най-красивите произведения на ислямската архитектура. Гробницата е построена от султан Ибрахим Адил Шах II и включва саркофага на неговата съпруга - Тадж Султана, саркофазите на членовете на семейството му, джамия и красива градина.
Адил Шах бил владетел на Биджапур. Когато през 1580 г. баща му Адил Шах I умира, момчето е още на девет години. Деканският генерал - Камал Кхан е първият регент на владетеля. Той не показва никакво уважение към дъщерята на владетеля на Ахмеднагар султан Хусаин Низам Шах I - Чанд Биби, която подозирала, че иска да окупира трона Биджапур. Тя организирала заговор срещу Камал и с помощта на друг генерал - Хаджи Кишвар, който залавя и обезглавява регента.
Вторият регент на Адил Шах II бил Кишвар Кхан. Той победил султана на Ахмеднагар
и сразил в битка генерала Мустафа Кхан, който в полза на Чанд Биби се опитвал да свали от поста му Кишвар и да завземе властта за своята господарка. Напористата жена войн предизвиква на бой Кишвар Кхан, укрепил се в град Сатара и обявил себе си за владетел. За негово нещастие, отношението на останалите генерали към него се били изменили и той бил принуден да бяга. След неговата смърт, регентското място било заето от Чанд Биби.
Използвайки размирното положение в Биджапур, султанът на Ахмеднагар от династията Низам Шахи се сдружил със султана от Голконда от династията Кутб Шахи и с обединени сили нападнали града. Неговите бранители осъзнали, че сами няма да се справят с надвисналата опасност и заедно с Чанд Баби привлекли на своя страна Маратхите. Благодарение на този план, Биджапур бил спасен, а Икхлас Кхан станал последния регент на младия Ибрахим Адил Шах II.
Адил останал в историята с наименованието „Jagadguru Badshah” - „Учител на света”, заради неговия стремеж да обедини сунити и шиити, хиндуисти и мюсюлмани. Владетелят бил почитател на музиката, съчинявал музика и песни, посветени на Сарасвати и Ганеша. Той написал книгата „Kitab-E-Navras”, съдържаща 59 поеми, запознаващи читателите с персийската естетика и поезия. Това литературно произведение започва с молитва към богинята на изкуството, знанието и философията - Сарасвати.
Ибрахим Шах бил последовател на суфиста Хазрат Банда Навадж и често създавал молитви, отправени към него, възхвалявайки в тях силата на познанието. Той изградил град Навраспур, в който поканил да живеят много хора на изкуството, предимно музиканти и танцьори.
Гробницата „Ibrahim Rauza” била издигната през 1627 г. от персийския архитект Малик Сандал и първоначалният замисъл бил да послужи за гробница на съпругата на владетеля - Тадж Султана, но по-късно тук са поставени саркофазите на двамата му сина - Сюлейман и Дхарвеш, дъщеря му - Зухра Султана и майката на Адил. Целият комплекс събира в себе си гробницата, джамията и градината около тях.
Двете идентични сгради са разположени една срещу друга, като между тях има изкуствено езеро. Те са стъпили върху каменен постамент и се различават по начина на изработка на куполите, подкуполното пространство и своя обем. Централното помещение на гробницата се заобикаля от мощни арки, образуващи открити коридори - далани, върху които стъпва покривното пространство. Неговите врати са украсени с гравирани надписи на урду и изображения на цветя. На всяка от стените има по два прозореца, през които светлината достига до вътрешността на помещението. Стрехите са подпрени на множество красиво декорирани конзоли, а върху тях се издига ниска стена с кулички, завършващи с куполи, които лежат върху разтворен цвят на лотос и са заобиколени от четири по-малки купола. Между тях се простира ажурен зъбчат каменен парапет. На четирите страни на сградата са поставени четири минарета с куполи, също излизащи от лотосови цветове. Централният купол се извисява върху масивна основа, съчетаваща сложна композиция от кулички, стилизирани висящи балкони, гравирани каменни конзоли, плътен каменен парапет и познатия вече лотосов цвят.
Цялата фасада на централната зала е богато декорирана с калиграфски надписи, откъси от Корана, медальони с вписани в тях цветя и нежни арабески. От своя страна, външната повърхност на арките на джамията са обсипани с медальони и преплитащи се арабески, които оформят ефирна каменна дантела. Коридорите във вътрешността са съставени от арки и куполи с вдлъбнати геометрични форми. Чрез този вид конструкция се постига акустичен ефект, при който гласовете от единия край на сградата могат да бъдат чути в другия й край. В залата за молитви се намират две изработени от камък вериги, завършващи с изящни висулки.
Покрай гробницата и джамията се простира заградена с каменни стени градина, разделена на две симетрични части от каменна пътека, която отвежда до главната порта на комплекса. Тази порта притежава врата, вградена в плитък айван и две елегантни минарета с куполи, излизащи от разтворен лотос. Между тях е разположен зъбчат парапет, подпрян върху каменна основа с гравирани конзоли. По стените на портата са вдълбани слепи арковидни ниши. Пред главната порта се разстила обширна градина с много зеленина.
За възхищението на хората от красотата на това архитектурно творение може да се съди по един надпис над северната врата, който гласи: „Небето гледа възхитено тази прекрасна сграда, която се издига от земята към другия свят. Райските градини са направени по подобие на нейните градини, а колоните на гробницата се извисяват елегантно като кипарисови дръвчета сред градината на душевната чистота...
Един ангел от небето с преклонение изрича: „Този изпълващ сърцето с възторг мавзолей принадлежи на Тадж Султана.”.
Историците твърдят, че търсейки вдъхновение за построяването на Тадж Махал, Шах Джахан, изумен от изяществото на комплекса „Ibrahim Rauza”, го използвал за образец при проектирането на мавзолея на своята съпруга - Мумтаз Махал.
Времето се оказало безсилно пред любовта и красотата. Дори след толкова много години, гробницата „Ibrahim Rauza” запазила в себе си духа на отминалите времена, стремежа на Адил Шах към хармония, толерантност, а също и частица от поезията, живяла в душата му. Днес, със своето съществуване, тя сякаш иска да напомни колко по-добър би бил света, ако в него успеем да съхраним човечността, фантазията и обичта между хората.