Една от забележителностите на Джайпур е „Дворецът на ветровете” - Hawa Mahal.
Той е проектиран от махараджа Савай Джай Сингх, но е построен от неговия внук Савай Пратап Сингх през 1727 г. като продължение на дворцовия комплекс в Джайпур.
Махараджа Пратап Сингх се прекланял пред бог Кришна и решил в негова чест да изгради палат, който да наподобява короната върху главата на божеството.
Друга причина за построяването на Hawa Mahal била да се даде възможност на жените от зенана (харема), които живеели по закона на „пурда” и не трябвало да бъдат виждани от мъжете, да наблюдават необезпокоявано фестивалните, дворцови шествия и движението на хората по улицата като седят зад каменните паравани на прозорците на палата.
През горещите лета, „Дворецът на ветровете” бил използван от представителите на фамилията на махараджата като лятна резиденция заради неговата прохлада, идваща от нахлуващия през 953-те му прозореца вятър.
Архитект на сградата бил Лал Чанд Устад. Той решил да издигне „Hawa Mahal” от червен и розов пясъчник като контурите по каменните паравани, очертанията около прозорците и декоративните елементи са направени от бяла вар.
Фасадата на „Палатът на ветровете” напомня на медена пита, съставена от пет етажа, подредени един над друг в пирамидална форма. Всеки етаж притежава редица от прозорци, покрити с ефирни каменни паравани и балкони, над които са разположени куполовидни покриви и висящи корнизи. Импозантната врата на главния вход на двореца отвежда към обширен вътрешен двор с двуетажни постройки от трите му страни.
Източното му крило има още три етажа, а до терасите на двореца отвеждат рампи, улесняващи в миналото носенето на паланкините от слугите.
Зад всеки прозорец е разположена обширна зала, изработена от различен по вид мрамор, свързана с останалите посредством дълги коридори или арковидни входове.
Всяка зала е изработена от различен по вид мрамор и притежава семпла декорация.
Добрата вентилация на въздуха позволява „Hawa Mahal” да осигурява приятна прохлада, така необходима в големите летни горещини.